О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 09.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дeвети май две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1843/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 91/27.01.2016 г. , постановено по в. гр.д. №2470/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Ц С. П. , чрез адв. Ст. С. .
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение №2770/22.06.2015 г.,постановено по гр.д. №16306/2014 г. на Варненския районен съд , с което е отхвърлен предявеният от Ц П. срещу К. К. К. и Ц. К. К. на осн. чл. 227 ЗЗД иск за отмяна на дарение до размер на 1/2 ид. част на недвижим имот –апартамент , находящ се в [населено място] , ведно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата,в която се намира и правото на строеж и иск за отмяна на нот. Акт №135, том LXVІ, дело № 16179 на нотариус О. С., в който дарението е инкорпорирано.
Ответниците по жалбата К. К. К. и Ц. К. К. , не вземат становище относно изпълнението на законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по въпросите: 1. Допустимо ли е възивният съд да определя нов предмет на иска на фаза въззивно производство? 2.Допустимо ли е въззивният съд да оставя въззивната жалба без движение и да преформулира нова искова претенция , различна от тази пред районния съд и с това да променя предмета на спора.3 Допустимо ли е въззивният съд да разглежда въпроси , които не са повдигнати с въззивната жалба. Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие т.2 на ТР №1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Твърдяното противоречие не следва да се обсъжда доколкото формулираните въпроси не отговарят на изискванията за „ правен въпрос” в посочения вече смисъл. Същите са определени от невярното твърдение, че въззивният съд е определил нов предмет на иска на фаза въззивно производство и е преформулирал исковата претенция .В действителност както първата, така и втората инстанция са се произнесли по иск с пр. осн. чл. 227,ал.1,б.”в” ЗЗД и по искане с пр. осн.чл. 537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за дарение. Обстоятелството, че в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение, не е посочена конкретната хипотеза на чл. 227ЗЗД , не променя извода, че съдът се е произнесъл по иск за отмяна на дарение поради недавана издръжка.Изложените мотиви касаят неоснователност именно на иск с пр. осн. чл. 227,ал.1,б.”в” ЗЗД , по който се е произнесъл и въззивният съд.
С оглед даденото задължително тълкуване с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ,няма характер на „правен въпрос” и формулирания в изложението както следва въпрос: „Като едностранен договор дарението да не поражда задължения за надарения , при изпадане в нужда на дарителя и доколкото поиска от надарения издръжка, за последния възниква ли задължение да издържа и помага на дарителя си”?
Последното е така доколкото този въпрос освен , че е неясно формулиран , не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не се явява обуславящ изхода на делото.Основното съображение поради което е отхвърлен иска за отмяна на дарението до размер на ? от дарения недвижим имот е обстоятелството, че такава издръжка дарителят може да иска приживе само от надарения, докато в случая искът е предявен срещу наследниците на една от надарените дъщери на ищцата , като твърдението е че нуждата от издръжка е възникнала именно след смъртта на тази нейна дъщеря.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на обжалваното решение до въззивно обжалване.С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че не са изпълнени изискванията на закона, обуславящи достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/27.01.2016 г. , постановено по в. гр.д. №2470/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Ц. С. П. , чрез адв. Ст. С. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: