О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 29.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 488 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила са касационни жалби от М. Т. И. и от И. В. Х. и Х. В. Х. против решение № 1* от 15.12.2008 г., постановено по гр.д. № 817 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 519 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от Х. В. Х. и И. П. Х. против касаторите ревандикационен иск по отношение на апартамент № 77, находящ се в гр. В., кв.”М”, бул.”В” № 24, вх. Д, ет.3.
Ответниците по касационните жалби Х. В. Х. и И. П. Х. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд В. е приел, че процесният апартамент е собственост на ищците по договор за покупко-продажба от 5.09.1990 г. С решение от 8.12.2004 г. по гр.д. № 1670/2004 г. на Районен съд В. е прекратен брака между М. Т. И. и В. Х. В. /син на ищците/, като е одобрено споразумението между бившите съпрузи, съгласно което ползването на семейното жилище, представляващо процесния апартамент, се предоставя на М. Т. И. до приключване на делбата на друг съсобствен на бившите съпрузи имот. Счетено е за безспорно, че М. И. упражнява фактическа власт върху имота, а въз основа на свидетелските показания на Ж. С. е прието, че в същия живеят и И. В. Х. и Х. В. Х. /деца на бившите съпрузи/. При горните факти въззивният съд е счел, че И. и Х. Х. не са ангажирали доказателства, че държат имота на правно основание, което да е противопоставимо на ищците и иска против тях е основателен. Обсъдено е възражението на М. И. , че правно основание да държи имота й дава решението по бракоразводното дело и е прието, че същото не обвързва ищците.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. М. Т. И. поддържа, че неправилно съдът е приел, че решението по бракоразводното дело не се ползва със сила на пресъдено нещо, като същевременно споразумението, одобрено с това решение, представлява сделка, която би следвало да се атакува по исков ред, ако страда от порок, като не е съобразено, че това решение, съответно споразумението, не са атакувани и са произвели своето действие, поради което е налице правно основание за ползване на имота. И. В. Х. и Х. В. Х. считат, че от значение за точното прилагане на закона е обстоятелството, че съдът е приел една от предпоставките за уважаване на иска /осъществено владение/ само въз основа на показанията на свидетеля С, който няма преки впечатления дали същите живеят, обитават и владеят имота, а съответно неговите показания са израз на едно предположение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В случая наведените от касаторите твърдения са неотносими към посочената хипотеза, а са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение, но не и при преценка предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, още повече, че липсват и доводи, въз основа на които да се извлече съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК – твърденията касаят само собствените на касаторите изводи въз основа на твърдяните от тях в хода на процеса факти и тълкуването им на събраните доказателства.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.12.2008 г., постановено по гр.д. № 817 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: