О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 04.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 142 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” О. , гр. С., подадена чрез процесуалните му представители адв. Е адв. Дянко Ц. срещу решение № 194 от 23.07.2009г. по гр. д. № 482/2008г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 49 от 11.02.2008г. по т. дело № 110/2007г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Х” О. , гр. С. против „Б” О. , гр. П. иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 168 000 лв. – неустойка по договор от 27.03.2006г. и допълнително споразумение от 01.11.2006г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2007г. до окончателното плащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ въпросът за изискуемите предпоставки за присъждане на неустойка и по приложението на чл. 84, чл. 87, чл. 88 и чл. 20 ЗЗД /т. 1/;
2/ въпросът за дължимостта на договорената неустойка за забава при прекратяване на договора поради забавено изпълнение /т. 2 и т 3/.
Ответникът „Б” О. , гр. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неприложимост на посочените и представени от касатора решения, тъй като касаят различни правни казуси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с допълнително споразумение от 01.11.2006г. към договор за строителство от 27.03.2006г. страните са уговорили клауза за неустойка за забава повече от пет дни от страна на изпълнителя, както и че договорът е прекратен поради неговото пълно неизпълнение и неизпълнение на СМР, описани като етапи в допълнителното споразумение. За да отхвърли предявеният на основание чл. 92 ЗЗД иск, въззивният съд е приел, че неустойката е уговорена за забавено изпълнение, договорът е прекратен поради пълно неизпълнение и няма уговорена неустойка за пълно неизпълнение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е от значение за спора и който е формирал решаващите мотиви на въззивния съд. В настоящия случай релевантните за спора въпроси са материалноправни и се отнасят до изискуемите предпоставки за присъждане на неустойка в хипотезата на прекратен договор поради пълно неизпълнение на основание чл. 87 ЗЗД, в този смисъл до приложението на чл. 88 и приложението на чл. 20 ЗЗД. Въпросът за дължимостта на договорената неустойка за забава при прекратяване на договора поради забавено изпълнение не е релевантен, тъй като съдът е приел, че договорът е прекратен поради пълно неизпълнение.
Посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, за да бъде присъдена неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение, или да го е изпълниа лошо или със забава. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е изследвала посочените предпоставки и е стигнала до извода, че договорът е прекратен поради пълно неизпълнение, поради което не се дължи неустойка за забава, а неустойка за пълно неизпълнение, каквато според съда не е уговорена. При прекратяване на договора поради пълно неизпълнение на допълнителното споразумение, какъвто е процесният случай, кредиторът има право да претендира неустойка за пълно неизпълнение, но не и неустойка за забавено изпълнение. В договора няма уговорена неустойка за забава, извършените изкопни работи, по които има плащане, част от което не подлежи на връщане, не са предвидени в допълнителното споразумение, но по допълнителното споразумение, в което е уговорена неустоечна клауза за забава, е налице пълно неизпълнение.
По въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД съдебната практика е постоянна и е в смисъл, че при тълкуване на договорните клаузи съдът следва да търси действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящия случай въззивният съд в противоречие с трайноустановената практика по чл. 20 ЗЗД не е тълкувал разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение относно неустойката за неизпълнение. Този въпрос обаче е без значение за спора, тъй като предявеният иск не е за заплащане на неустойка за пълно неизпълнение по чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение към дотовора за строителство, а се претендира присъждане на неустойка за забава по чл. 4, ал. 1 от договора.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Решение № 847/06.11.2006г. по т. дело № 1/2006г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 821/18.10.2005г. по т. дело № 80/2005г., ВКС, ТК, ІІ т. о. са неприложими, тъй като не касаят заплащане на неустойка за забавено изпълнение при прекратен/развален договор, а само неустойка за забава при действащ договор. Решение № 428/01.06.2008г. по т. дело № 15/2006г., ВКС, ТК, І т. о. и решение № 188/23.04.2004г. по гр. д. № 925/2003г., ВКС, ТК, І о. са неотносими – в тях не са налице данни за преустановяване на правоотношенията между страните /прекратяване или разваляне/ и се разглежда въпросът за изискуемостта на вземането за договорна неустойка, който не е поставен в настоящия спор. Решение № 1168/18.01.2007г. по т. дело № 518/2006г., ВКС, ТК не дава отговор на въпроса дължи ли се неустойка за забава при прекратен договор поради забавено изпълнение, а е постановено по иск за предаване държането на наетия имот от наемателя на наемодателя. По отношение на решение № 102/26.02.2009г. по гр. д. № 2744/2008г., САС, ТО, 6 състав не са налице данни, че е влязло в сила.
Неоснователен е доводът за противоречие между обжалваният въззивен съдебен акт и решение № 34/22.02.1999г. по гр. д. № 291/1998г., ВКС, 5 –членен състав. В посоченото решение е прието, че при разваляне на договор поради неизпълнение изправната страна може да търси алтернативно или уговорената в разваления договор неустойка за неизпълнение, или пълно обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението. В решението – предмет на касационната жалба становището на въззивната инстанция е в същия смисъл – приел е, че неустойка за забавено изпълнение не се дължи поради това, че договорът е прекратен поради пълно неизпълнение и няма уговорена неустойка за пълно неизпълнение.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за настоящото производство не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 23.07.2009г. по гр. д. № 482/2008г. на Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.