1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр.София, 13.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1966/2019 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. чрез тяхната майка и законна представителка А. П. Д. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 279 от 17.12.2018г. по въззивно гражданско дело № 70 от 2018г.
Ответниците по жалбата Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е обезсилил решението на Ловешкия окръжен съд № 225 от 30.11.2017 г. по гр.д.№ 389 от 2017 г. като недопустимо и е прекратил производството по делото. Апелативният съд е приел, че искът за установяване, че ищците притежават 968 поименни акции с номинална стойност 2 лв. всяка от капитала на „О. комерс“ АД- [населено място] не е спор между наследници за установяване на наследствени права- не е иск за наследство по смисъла на чл.110 ГПК, защото между страните не съществува спор относно конкретния дял на всеки един от наследниците от наследството /тоест за размера на наследствените им дялове/ и относно това какво се включва в наследственото имущество. Наследството било прието по опис и наследствените права на ищците са признати от ответниците, като те са вписани в книгата на поименните акционери на „О. комерс“ АД с по 1/6 ид.ч. от притежаваните от техния наследодател акции- поименни налични акции с право на глас. Поради липсата на такъв гражданскоправен спор между страните, съдът е приел, че липсва правен интерес за ищците от търсената защита, чрез предявявяне на иск за наследство по чл.110 ГПК.
Съдът е приел, че с оглед характера на търсената защита – за определяне на конкретния брой акции притежавани от всеки от ищците от капитала на дружеството, с нея не се цели установяване на наследствени права, а реално разпределяне на притежаваните акции и фактическа съдебна делба на акции, която по принцип е недопустима.
Не на последно място е прието, че твърденията на ищците в исковата молба, че са в невъзможност да упражняват реално акционерните си права /поради това че не могат да определят заедно с ответниците общ управител по реда на чл.177 ТЗ/, са свързани и обуславят правния интерес от предявяване на друг иск- иск с предмет установяване на членственото правоотношение на ищците в търговско дружество по реда на чл. 71 ТЗ.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд поради следното:
1. По първия поставен правен въпрос /дали е възможно да съществува спор между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете им, а упражняването на правата върху акциите и дали този спор може да бъде разрешен по реда на чл. 110 ГПК/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определение № 1 от 03.01.2019г. по ч.гр.д. №4692 от 2019г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че съществува правен интерес за наследници на едно лице от предявяване на иск спрямо останалите наследници за установяване начина на упражняване на правата върху наследствени акции. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Напротив, съдът изрично е посочил, че наследниците на едно лице имат правен интерес да предявят иск за установяване на начина на упражняване на правата върху наследствените акции, но че такъв иск по конкретното дело не е предявен: петитумът на исковата молба е не за определяне начина на упражняване правата на наследниците върху наследствените акции, а за установяване, че ищците са собственици на конкретен брой поименни акции от капитала на „О. комерс“ АД.
2. По втория поставен въпрос /когато срещу двама ответници са предявени искове на различни основания, но с идентичен петитум, какво представлява произнасянето на съда по двата иска, но само на едно от основанията: грешка в правната квалификация или порок на решението/ също няма основание за допускане на касационното обжалване: Въпросът е без значение за конкретното дело, по което производството по двата предявени с исковата молба иска е разделено с разпореждане № 694 от 20.09.2017 г. по гр.д.№ 389 от 2017 г., а в обжалваното решение съдът се е произнесъл по оставения за разглеждане по това дело иск, като е приел, че той е недопустим поради липса на правен интерес за предявяването му.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото касаторите дължат на ответниците направените от тях разноски по делото, но тъй като доказателства за направени такива разноски не са представени- не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховния касационен съд на РБ, състав на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 17.12.2018 г. по в.гр.д.№ 70 от 2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.