О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 853/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 525 от 14.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 776/17г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 253 от 04.07.17г. по гр.д.№ 308/17г. на Горнооряховския районен съд2716/16г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. П. И. против Е. Б. Б. иск за делба на л.а.”Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК [рег.номер на МПС] и вместо него е допуснал делбата на лекия автомобил между двамата при равни права.
Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционнното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Б. против Ж. П. И. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 4 и гараж № 17, находящи се в построената от ЖСК “Кристал” четириетажна жилищна сграда в УПИ ХVІІ-ЖС в кв.89 по РУП на [населено място] и е допусната делбата на имотите между Ж. П. И. и Е. Б. Б. при равни квоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, като процесните вещи са придобити по време на брака им. Автомобилът е придобит чрез договор за покупко-продажба, а недвижимите имоти са придобити чрез участие в ЖСК с нот акт № 2071/04г., издаден на името на двамата съпрузи. Първоначално член на ЖСК е бил бащата на ответника по иска за делба, който впоследствие е прехвърлил членственото правоотношение на страните.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че недвижимите имоти са придобити от страните в момента на снабдяването им с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, който придобивен способ изключва трансформация на лични средства, респ. че влагането на лични средства, придобити по дарение, не влече придобиване на вещно право, а изпълнение на имуществени задължения по членственото провоотношение с ЖСК. Посочено е, че придобиване на недвижим имот в изключителна собственост по време на брак е мислимо само при липсата на съвместен принос от другия съпруг, която хипотеза в случая не е налице. С оглед на това е прието, че след прекратяването на брака правата на страните върху имота са равни. По отношение на лекия автомобил е посочено, че той понастоящем е съсобствен между тях предвид липсата на данни същият да е отчуждаван или страните да са се отказали от правата върху него, а индивидуализиращите му белези – рама, двигател, индивидуализиращи белези и др., както и особеният ред за прехвърлянето му правят излишно посочването в чие държане се намира.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Коя е приложимата правна норма при решаване на спор относно трансформация на имущество по смисъла на чл.21 СК/отм./ при придобиване на имот посредством участие в ЖСК; 2 Създават ли се корпоративни отношения между човека, внасял пари в касата на ЖСК, в полза на някой друг, и ЖСК; 3.Доказването на индивидуален принос по смисъла на чл.21 СК/отм./ оборва ли презумпцията за съвместен принос, визирана в нормата на чл.19 СК /отм./; 4 При дарение на парични средства, послужили за придобиването на недвижим имот, дарителят длъжен ли е да доказва размера на доходите си, респ. произхода на средствата, които дарява; 5. Следва ли да се допусне до делба движима вещ, за която има данни, че е придобита от съделителите в режим на СИО, но е доказано, че е предоставена от тях доброволно на трето лице и към момента на произнасяне на съда по допускане на вещта до делба не се намира в никой от съделителите и как практически ще се извърши такава делба; 6. Задължен ли е съдът да разгледа предявения инцидентен установителен иск за пълна трансформация на вложените от ищеца средства при закупуване на семейното жилище по реда на ЖСК; 7. Въззивната жалба, в която се навеждат твърдения за пропуск в доклада по 146 ГПК, задължава ли въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада; Трябва ли указанията да са ясни, точни и еднозначни за страните с оглед прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК и 9. Може ли въззивният съд да мотивира решение въз основа на недоказаност на определен факт, без да са дадени указания на страната, която носи доказателствената тежест. Наред с това се поддържа, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на касотора за трансформация на лични средства при придобиването на апартамента и гаража и е допусната делбата на същите при равни квоти, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В останалата му част касационно обжалване не следва да се допуска.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение.
В случая първите три свързани въпроса, конкретизирани, уточнени и обобщени от съда съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, а именно: придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение, обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представеното от касатора решение № 193 от 06.01.2015г. по гр.д.№ 264/14г. на ВКС, І г.о.
Поставеният въпрос във връзка с допуснатия до делба лек автомобил, а именно следва ли да се допусне до делба движима вещ, за която има данни, че е придобита от съделителите в режим на СИО, но е доказано, че е предоставена от тях доброволно на трето лице /в случая според твърдението на касатора на сина на страните/ и към момента на произнасяне на съда по допускане на вещта до делба не се намира в никой от съделителите е решен в съответствие с практиката на ВКС /Р № 69 от 20.03.14г. по гр.д.№ 6690/13г., І г.о./, според която може да се допусне делба на движими вещ, която се държи от трето лице, преди да се проведе успешно ревандикационен иск за тази вещ. Въпросът как практически ще се извърши такава делба не е бил предмет на обсъждане във обжалваното решение и също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложените по-горе съображения на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение останалите поставени въпроси също не са обусловили изхода на спора.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е допусната делбата на лекия автомобил по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване на решението в тази му част не може да бъде допуснато и на това основание.
С оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 79,05 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 525 от 14.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 776/17г. на Великотърновския окръжен съд в потвърдителната му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 79,05 лв. и да представи вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: