2
определение по гр.д.№ 1506 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1506 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Р. Б. касационна жалба срещу решение № III-127 от 13.12.2017 г. по в.гр.д.№ 472 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 92 от 13.12.2016 г. по гр.д.№ 343 от 2015 г. на Районен съд- [населено място] за допускане до делба между Г. Р. Б., Д. К. М., Я. К. М. и Ф. К. М. на следните имоти:
1. Сграда с идентификатор 58356.506.106.1 с площ от 62 кв.м., с предназначение- сграда за обитаване, находяща се в имот с идентификатор 58356.506.106 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-106 от 09.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица],
2. Сграда с идентификатор 58356.506.106.2 с площ от 25 кв.м., с предназначение- селскостопанска сграда, находяща се в имот с идентификатор 58356.506.106 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-106 от 09.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица]
3. Сграда с идентификатор 58356.506.106.3 с площ от 11 кв.м., с предназначение- селскостопанска сграда, находяща се в имот с идентификатор 58356.506.106 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-106 от 09.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица].
В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от нея практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 101 от 07.03.2012 г. по гр.д.№ 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 144 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.17/ по следните правни въпроси:
1. За приложението на института на interversio possessionis в отношенията между сънаследниците и по-конкретно с какви действия сънаследникът, който твърди преобръщане на държането във владение, трябва да установи това обстоятелство ?
2. Кои са предпоставките, при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот и по какъв начин останалите сънаследници следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от сънаследниците, за да се приеме, че е започналата да тече в негова полза придобивна давност е смущавана и прекъсната ?
3. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да направи собствен анализ на доказателствата по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи ?
4. Дължат ли се разноски в първата фаза на делбата и може ли съдът да присъжда такива разноски ?
Освен това, касаторката твърди, че решението е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 04.04.2018 г. ответниците по касационната жалба Д. К. М., Я. К. М. и Ф. К. М. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по основанията за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на трите сгради, въззивният съд е приел, че те са съсобствени между ищците Д. К. М., Я. К. М. и Ф. К. М. и ответницата Г. Р. Б. по наследство от Р. Г. Р., починал на 07.02.1987 г. и Ф. С. Р., починала на 16.01.1992 г. След анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел за установено, че след смъртта на родителите си Г. Р. Б. и сестра й В. Р. М. са упражнявали съвладение на имотите и никоя от тях не е отблъснала владението на другата сънаследница. Поради това е приел за неоснователно направеното от Г. Р. Б. възражение за придобиване на имотите по давност.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката съдебна практика по поставените правни въпроси:
1. Напълно в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и в решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., в обжалваното решение е прието, че сънаследникът, който е установил фактическа власт върху наследствени имоти, е владелец на придобитите от него по наследство идеални части от имотите и държател на частите на останалите сънаследници и поради това, за да установи владение върху целите имоти, този сънаследник /в случая ответницата Г. Б./ е следвало да докаже, че е преобърнал държането на тези идеални части във владение, тоест, че е предприел действия, с които ясно и недвусмислено да е отблъснал владението на останалите съсобственици. Обсъждайки и преценявайки събраните поделото гласни и писмени доказателства, въззивният съд е приел, че съделителката Г. Б. не е доказала да е предприела действия по отношение на сестра си В. М. /а след нейната смърт през 2014 г. и по отношение на нейните наследници/, с които да ги е отстранила от владението на делбените имоти /сгради/ и да е демонстрирала, че владее тези имоти само за себе си.
2. Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е прието, че владението не се прекъсва и не се смущава само от съществуващи между наследниците кавги, ако не са били предприети принудителни действия по неговото отнемане. По разгледания в това решение на ВКС правен въпрос /за прекъсването и смущаването на владението/ въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение /а и не е бил длъжен да се произнася/, доколкото е приел, че Г. Б. въобще не е доказала да е установила владение върху притежаваните от другите наследници идеалните части от делбените имоти /прието е, че след смъртта на родителите им Г. Б. и сестра й В. М. са упражнявали съвладение върху тези имоти и никоя от тях не е отблъснала владението на другата сънаследница/.
3. В Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да направи собствен анализ на доказателствата по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи. Приетото в това тълкувателно решение не е приложимо към настоящото дело, което е разгледано и решено по реда на друг процесуален закон /ГПК, в сила от 01.03.2008 г./, различен от действащия към момента на приемане на ТР № 1 от 2001 г. /ГПК от 1952 г/. Сегадействащият ГПК предвижда различен ред на въззивно обжалване- т.нар.ограничен въззив, при който въззивният съд не представлява втора първа инстанция, а се произнася ограничено- само по валидността и допустимостта на решението, а по неговата правилност- само по доводите във въззивната жалба /чл.269 ГПК/. Предвид на това въззивният съд е длъжен да анализира доказателствата и да изложи собствени правни доводи само по наведените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение, а не въобще, като когато потвърждава първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК би могъл да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
В случая напълно в съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, посочени във въззивната жалба и по-конкретно подробно е разгледал и анализирал събраните по делото доказателства относно това кой е владял процесните сгради след смъртта на родителите на касаторката Г. Б. и предприела ли е тя действия, с които да е демонстрирала намерението си да свои тези имоти по отношение на останалите наследници.
4. В решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 101 от 07.03.2012 г. по гр.д.№ 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 144 от 24.04.2012 г. по гр.д.0 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.17 е прието, че с решението за допускане на делбата съдът не следва да присъжда разноски на съделителите, като такива се присъждат едва с решението по извършване на делбата и съобразно притежаваните от съделителите квоти в съсобствеността. В съответствие със закона и с тази съдебна практика в обжалваното решение е прието, че правилно първоинстанционният съд не е присъдил разноски по делото при допускане на делбата. Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция обаче /потвърждаване решението на първоинстанционния съд/ и на основание чл.81 ГПК въззивният съд е присъдил в полза на ищците разноски по въззивното производството.
Поради всичко гореизложено не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд. Няма и вероятност решението да е нищожно или недопустимо- основания по чл.280, ал.2 ГПК.
Не е налице и соченото от касаторката основание на чл.280, ал.2 предложение трето ГПК за допускане на касационното обжалване. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН и ЗС /относно установяването, смущаването и прекъсването на владението, относно преобръщането на държането във владение и относно придобивната давност/, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изложените от касаторката доводи за необоснованост на изводите на съда относно това дали касаторката е преобърнала държането на делбените имоти във владение аргументират наличие на основание за неправилност на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на по 690 лв. за всеки от тях.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-127 от 13.12.2017 г. по в.гр.д.№ 472 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Г. Р. Б. с постоянен адрес: [населено място], обл.Б., [улица] да заплати на Д. К. М. с постоянен адрес: [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Г. Р. Б. с горепосочения адрес да заплати на Я. К. М. с постоянен адрес: [населено място], обл.Б., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Г. Р. Б. с горепосочения адрес да заплати на Ф. К. М. с постоянен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.