4
определение по гр.д.№ 4914 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 22.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4914 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. срещу решение № 590 от 26.03.2013 г. по в.гр.д.№ 3305 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 398 от 05.02.2010 г. по гр.д.№ 5410 от 2007 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от А. Я. Д. против З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателката на ищцата Д. Г. С., починала на 11.11.2003 г. е била собственик на основание давностно владение и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на следния земеделски имот: нива с площ от 15 дка в землището на [населено място], обл.В., местността „Сая беля” /”Сая амбеля”/ при стари граници: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1442 от 05.07.1956 г. по гр.д.№ 2247 от 1956 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1205 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 5335 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 205 от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 1316 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о, решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 871 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е осъществяването на един и същ факт от съществено значение за разрешаване на правния спор по два обективно съединени иска /главен и евентуален/, в случая частен писмен договор без нотариално удостоверяване на подписите, да се приеме от съда за недоказан при произнасянето по главния иск и за доказан при произнасянето по евентуалния иск, 2. Допустимо ли е по главния иск да се приеме, че сключването на договора не се доказва със записката за неговото вписване, а по евентуалния иск да се приеме точно обратното, 3. Това, че съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, означава ли, че в рамките на едно и също производство съдът е свободен да излага взаимноизключващи се констатации и мотиви относно установяването с едни и същи доказателства на един и същ факт, 4. Допустимо ли е в тежест на едната страна да се постави доказването на истинността на документ /частен писмен договор/ при положение, че самият документ не е представен като доказателство по делото, 5. Следва ли съгласно чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ фактът на установяване на владението да произтича от клауза в самия частен писмен договор или е достатъчно предоставянето на владението да е декларирано пред нотариуса или друг държавен орган от купувача по договора, без да има такова изявление от продавача, 6. Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ се прилага по отношение на владелци, които не са станали член- кооператори в ТКЗС, 7. Допустимо ли е иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който се основава на документ по чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, да бъде уважен, без самият документ да е представен по делото и без да има доказателства да неговото изгубване или унищожаване не по вина на страната по делото и съответно допустимо ли е насрещната страна да бъде лишена от реална процесуална възможност да докаже оспорването си, че такъв документ не е подписан от нея или от посоченото в този документ лице. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 11.07.2013 г. ответницата по жалбата А. Я. Д. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл.295, ал.1 от ГПК същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Нарушенията, допуснати при първоначалното разглеждане на делото са ирелевантни за новото касационно обжалване, тъй като са преклудирани.
В настоящия случай първото касационно обжалване е било допуснато по следните правни въпроси: 1. Представлява ли записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот документ по смисъла на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ при положение, че самият договор не е представен като доказателство по делото и насрещната страна е оспорила съществуването му, 2. Доказва ли записката за вписване наличието на материално-правните предпоставки за вписването по чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, 3. При установено начало на владение въз основа на документ по смисъла на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ следва ли страната, позоваваща се на придобиване на право на собственост на основание чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ да установи и докаже факта на владение в периода от установяването му до внасянето на имота в ТКЗС и факта на внасянето на имота в ТКЗС именно от владелеца, 4. Допустимо ли е да се приеме идентичност на имоти по два документа при липса на данни поне за три съвпадащи граници само въз основа на косвени доказателства. По тези въпроси ВКС, състав на Първо г.о. се е произнесъл с решение № 289 от 23.10.2010 г. по гр.д.№ 399 от 2011 г., постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК. С оглед мотивите на това отменително решение и дадените с него задължителни указания на въззивния съд, следва да се приеме, че предметът на новото въззивно разглеждане се изчерпва единствено с решаване на въпроса за наличието или липсата на идентичност между претендирания от ищцата имот и имота по частния писмен договор от 10.04.1946 г., вписан със записката за вписване от 1948 г. Поради това релевантни за настоящото касационно обжалване са само онези нарушения, допуснати при новото въззивно разглеждане, които са свързани с така очертания му предмет /с установяване на идентичността на процесния земеделски имот/. Такива въпроси обаче не са поставени от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответницата по жалбата, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 26.03.2013 г. по в.гр.д.№ 3305 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.