О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1143/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от В. М. , чрез адвокат К. Н., с вх.№6880/26.08.2011 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №1315 от 12.07.2011 г. по в.гр.д.№1033/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав в частта, с която е оставено в сила решение №6302/30.12.2010 г. пот.д.№4873/2009 г. на Софийския градски съд, І Г.О., в частта,с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, за сумата над присъдения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., представляваща присъдено застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултата на настъпило на 09.07.2006 г. ПТП, виновно причинено от водач на лек автоомбил „Мерцедес 290Е”, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност. Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не е оборена презумпцията за виновното поведение на застрахования водач, който в нарушение на чл.6 и чл.21 ЗДвП е управлявал автомобила със скорост над разрешената. С оглед характера и степента на уврежданията, претърпени от ищцата, е прието, че правилно първоинстанционният съд е определил общия размер на дължимото обезщетение за сумата 80 000 лв. Въззивният съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, че съпричиняването на ищцата за настъпването на вредоносния резултат е в равна степен с това на виновния водач/ в нарушение на чл.50, ал.1 ЗЗД не е спряла на знак „стоп”/, поради което правилно така определеното обезщетение е намалено на основание чл.51, ал.2 ГПК на 40 000 лв.
Касаторката чрез адвокат Н. твърди , че решението в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като нарушения на материалния закон, сочи тези за нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като се мотивира с нуждата от уеднаквяване на съдебната практика при присъждане на засктрахователните обезщетения за претърпените неимуществени вреди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулират значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторката чрез адвокат Н., препращат към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторката сочи като значим за изхода на делото въпроса за неправилно приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Въпросът е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Чрез така поставените въпроси касаторката фактически изразява несъгласието си с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и цели приемане на нова, различна от вече установената, за да бъдат направени изгодни за касаторката правни изводи. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната действителна стойност към момента на увреждането.
Не са налице и другите подържани допълнителни основания за достъп до касация. Касаторката не само че не е представила доказателства за противореча съдебна практика, но дори и не я е посочила. Произнасянето по поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й/вж. т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1315 от 12.07.2011 г. по в.гр.д.№1033/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав в частта, с която е оставено в сила решение №6302/30.12.2010 г. пот.д.№4873/2009 г. на Софийския градски съд, І Г.О., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. М. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, за сумата над присъдения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: