О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 23.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2152 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма], [населено място], срещу Определение № 454 от 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 327/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при PC Л. за вписване на анекс рег.№ 4204/11.05.2017г. към договор за аренда на земеделска земя с рег.№ 6685/30.09.2011г., сключен между [фирма] като арендатор и Т. Х. Т. като арендодател.
Искането е за отмяна на определението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита извода на ОС, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите -съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.З ал.4 ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./, за противоречащ на указанията по т.6 от TP №7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представи пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства“. Позовава се на предпоставката на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК -противоречие с т.6 на TP 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и на цитирани определения на състави на ТК на ВКС.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: –
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписвания при PC Л., съставът на окръжния съд приел, че разпоредбата на чл.3,ал.4 ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./ изисква да са налице изрично упоменатите в закона материалноправни предпоставки-съсобствениците, сключващи договора за аренда да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на земята, а в конкретния случай липсва информация арендодателят Т. Т. като наследник на общия наследодател, в какво качество подписва анекса- като собственик или съсобственик, съответно в последната хипотеза дали е упълномощен да представлява съсобствениците, притежаващи общо с него половината идеални части от имотите. Прието е, че анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6. ал.1. б.“а“ от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните, поради което отказът за вписването му е законосъобразен. Като втори аргумент за потвърждаване на обжалвания отказ, съставът на окръжния съд е посочил, че с представения за вписване анекс се променя разпоредбата на чл.7 от договора, с която е уредено дължимото от арендатора арендно плащане, за минал период, предхождащ сключването на анекса, което е в противоречие с разпоредбите на чл.8 ЗАЗ.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от обстоятелството, че изводите на окръжния съд са обосновани с два самостоятелни правни аргумента, всеки един от които е обуславящ за крайния изход на производството. Потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка на представения за вписване анекс за съответствие с изискванията на чл.З, ал.4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр. 13/2017г. и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение, е в правомощията на съдията по вписвания, а и от други самостоятелни правни аргументи -противоречие с разпоредбата на чл.8 ЗАЗ. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към тези самостоятелни изводи на съда относно отсъствието на предпоставки за извършване на вписването, което е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол.
Мотивиран от горното. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав I т.о.
О ПРЕДЕЛИ
Не допуска касационно обжалване на Определение № 454 от 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 327/2017г. на Окръжен съд Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: