1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 26.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 3500 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от В. Х. Д. като физическо лице и в качеството му на [фирма] и В. С. Д. чрез адв.Б. Ж. срещу определение № 415 от 14.07.17г.по ч.гр.дело № 325/17г.на Варненския апелативен съд.С него е потвърдено определение № 1255 от 10.05.17г.на Варненския окръжен съд по гр.дело № 1574/09г.,с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.
В изложението към жалбата се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства след цялостна преценка на доказателствения материал ; 2.Длъжен ли е съдът в производството по чл.83 ал.2 ГПК да основе преценката си относно възможността на страната да внесе определените от него държавни такси не на съпоставката на размера на средствата им с размера на изискваните от него такси,а с предположения за принципна възможност за извличане на доходи; 3.Следва ли да се подлага на преценка в производството по чл.83 ал.2 ГПК обстоятелството дали притежаваните от страната недвижими имоти,предмет на иска,са възбранени в производството,по което се дължи и таксата,от която страната моли да бъде освободена.
Приложените решение № 66 от 12.03.15г.на ВКС по гр.дело № 5839/14г.на ІV г.о. и решение № 554 от 8.02.12г.на ВКС по гр.дело № 1163/10г.на ІV г.о. се отнасят до задължението на съда да формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства,които следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност.
В определения № 211 от 18.05.10г.по ч.гр.д.№207/10г.на ІІ г.о.на ВКС, ; № 529 от 7.11.13г.по ч.гр.дело № 6592/13г.на І г.о.на ВКС; № 496 от 10.07.13г.по ч.т.д.№ 2492/13г.на ІІ т.о. на ВКС се разглежда въпросът за предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК.
В отговор процесуалният представител на КОНПИ счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
Жалбоподателите са подали молба с искане по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването им от заплащане на държавна такса по подадена от тях въззивна жалба срещу решение,постановено по искове на КОНПИ с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./,като дължимата държавна такса е в размер на 77825.14 лв.
От представените доказателства –декларация за имуществено състояние,3 бр.данъчни декларации за 2016г. и доказателства за изплатени суми към НАП, въззивният съд е направил извод,че предвид трудоспособната възраст на молителите и с оглед наличието на множество недвижими имоти,предмет на иска на КОНПИ и идеални части от други имоти,съществува възможност за реализиране на приходи – както от трудова дейност,така и под формата на граждански плодове.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,тъй като не се констатира твърдяното противоречие със съдебната практика.Въпросите са и неотносими към предмета на делото,тъй като се касае за специално производство по иск на КОНПИ по ЗОПДИППД/отм./ срещу двамата жалбоподатели.В чл.23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД/отм./ е предвидена възможност за заплащане на разноски по делото от стойността на възбраненото или запорирано имущество,когато ответникът не разполага със средства за това.Такова искане по делото не е направено.Представената съдебна практика не касае възбранени или запорирани по реда на този закон имущества.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 415 от 14.07.17г.,постановено по ч.гр.дело № 325/17г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.