О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр.София, 26.04.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1510 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2011г. по гр.д.№ 14016 / 2010г., в частта му, с която Софийски градски съд е осъдил М. на к. да заплати на А. А. Т. сумата 4 500,72 лева на основание чл.106, ал.3 ЗДСл ведно със законната лихва.
Жалбоподателят – М. на к., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата А. А. Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил М. на к. да заплати на А. А. Т. сумата 4 500,72 лева на основание чл.106, ал.3 ЗДСл. Съдът е приел, че служебното правоотношение между страните е прекратено на 22.03.2010г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като й е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 6 месечни брутни заплати. Ищцата е започнала работа при ответника по трудово правоотношение на 01.06.1998г., а по служебно правотношение – на 01.05.2000г. Размерът на месечната брутна заплата на ищцата към момента на прекратяване на служебното правоотношение е възлизала на сумата 1 500.24 лв. Съдът е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 106, ал. 3, изреч. 1 ЗДСл, която разпоредба гласи, че „ в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20”. С оглед на тази разпоредба съдът е приел, че наличието на прослужени години на държавна служба от държавния служител – най-малко една, и техният брой, са предпоставките обуславящи, съответно – възникването на правото на държавния служител на вземане за обезщетение и неговият размер (броят брутни месечни заплати – не повече от 20). Съдът е намерил, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изреч. 1 и 2 ЗДСл – след измененията, обн. в ДВ, бр. 95/2003г, според които в изречение първо е предвидено да са налице “прослужени години като държавен служител”, но същевременно с новото изречение второ е предвидена възможност, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право на обезщетение – в размер 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – в размер 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Съдът е изложил съображения за това, че именно при спазване на тази разпоредба следва да се разреши спора между страните, в какъвто смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение от 21.07.2010 г. по гр. дело № 531/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., решение от 12.01.2011 г. по гр. дело № 1618/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., решение от 17.05.2011 г. по гр. дело № 1231/2010 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. Съдът е приел, че релевантно в този смисъл при определяне размера на процесното обезщетение, е само времето 01.05.2000г. – 22.03.2010 г. – 9 години, 10 месеца и 21 дни, през което ищцата е работила при ответника по служебно правоотношение. Поради това тя има право на обезщетение, на основание чл. 106, ал. 1, изреч. 1 от ЗДСл, в размер на 9 месечни брутни заплати. Съдът е приел за основателни доводите на ищцата в тази насока, – че в случая е неприложима хипотезата на чл. 106, ал. 1, изреч. 2, предл. 1 ЗДСл, тъй тя е по-неблагоприятна за ищцата в сравнение с основната хипотеза – по изреч. 1 на ал. 3 от чл. 106 ЗДСл. Искът е уважен за сумата 4 500.72 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7 501.20 лева.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят – работодател по служебното правоотношение поддържа чрез процесуалния си представител, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за това при прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл как следва да се определи дължимото му се обезщетение дали при приложение разпоредбата на чл.106, ал.3, изр.1 и или изр. 2 ЗДСл .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК. На въпроса е отговорено с решение от 17.05.2011г. по гр.д.№ 1231/2010г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в посочените в решението на въззивния съд решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че в разпоредбата на чл.106 ал.3 изр.1 ЗДСл изразът ”прослужени години на държавна служба” следва да се тълкува в смисъл, че прослужени години на държавна служба са годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, което е било създадено при действието на Закона за държавния служител. Прието е, че липсва изрична законова разпоредба, която да приравнява трудовият стаж, придобит на длъжност, заемана по силата на трудово правоотношение със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение. Затова придобитият до влизане в сила на ЗДСл трудов стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при действието на ЗДСл при преценката относно правото му на възнаградително плащане, полагащо му се при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.106, ал.3 ЗДСл. По поставения от жалбоподателя въпрос има установена практика и същата не следва да бъде променяна, в който случай би било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 20.06.2011г. по гр.д.№ 14016 / 2010г. на Градски съд София, по жалба на М. на к..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: