2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 29.07.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 519 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение № 3620 от 06.11.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на сдружението за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на разноски в размер още на 3 240 лева (с оглед намалено по реда на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната адвокатско възнаграждение от 15 240 лева на 12 000 лева).
Частният жалбоподател сочи, че намалението на адвокатското възнаграждение от 15 240 лева на 12 000 лева не отговаря на точния смисъл на чл.78, ал.5 ГПК и не почива на постоянната съдебна практика.
Ответниците по жалбата, изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По реда на чл.290 ГПК е постановено решение от ВКС, с което въззивното решение, спрямо което се иска промяна по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, е отменено в частта относно исковете за неимуществени вреди и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане в тази част. Ето защо, по отношение на претендираните разноските от 2847,82 лева (за адвокатско възнаграждение) относно исковете за неимуществени вреди, и предвид обусловеността на отговорността за разноските от изхода на спора по същество, определението на въззивния съд по чл. 248, ал.1 ГПК следва да бъде обезсилено и молбата по чл.248, ал.1 ГПК оставена без разглеждане, поради липса на предмет, тъй като актът, чиято промяна в частта за разноските се търси, е отменен с влязло в сила решение на ВКС.
В частта за претендираните разноски от 392,18 лева относно исковете за имуществени вреди, въззивното определение следва да бъде потвърдено, тъй като е постановено при правилно приложение на нормата на чл.78, ал.5 ГПК. Решаващият състав е съобразил фактическата и правната сложност на делото и минимално възнаграждение по всички искове от 8 139,20 лева по Наредба №1/2004г.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 3620 от 06.11.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София в частта за разноските чрез присъждане на още 392,18 лева адвокатско възнаграждение във връзка с исковете за имуществени вреди.
ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 3620 от 06.11.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, чрез присъждане на още 2847,82 лева адвокатско възнаграждение във връзка с исковете за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в частта, с която се иска изменение на решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, свързани с исковете за неимуществени вреди, чрез присъждане на разноски в размер още на 2847,82 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.