3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
С., 05.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 86/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу разпореждане от 25.11.2010 г. по ч.гр.д. № 3027/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу въззивно определение № 1763 от 08.12.2009 г. по същото дело поради неотстранени в срок нередовности. Поддържа се, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и несъобразяване с конкретните обстоятелства по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото , приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 1763 от 08.12.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 3027/2009 г. Софийският апелативен съд потвърдил прекратителното определение от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 723/2009 г. на Софийски градски съд, с което е прието, че легитимиран да води искове срещу [фирма] е синдикът на обявеното в несъстоятелност предприятие на К. И. Б., но не и самият длъжник, доколкото техен предмет е паричната равностойност на вещи, част от търговското предприятие и поради това тя следва да бъде включена в масата на несъстоятелността. С оглед на това е заключено, че исковете са предявени от ненадлежна страна и като недопустимо, производството по тях е прекратено.
Недоволен от постановения съдебен акт на въззивния съд е останал жалбоподателят К. Б., срещу който подал частна касационна жалба.
В изпълнение на Разпореждане № 475 от 03.11.2010 г. на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, въззивният съд оставил частната му касационна жалба без движение с разпореждане от 08.11.2010 г., като на частния касатор са дадени конкретни указания, свързани с изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, обуславящи достъпът на въззивното определение до касация, както и да внесе дължимата държавна такса.
С атакуваното разпореждане поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите, САС върнал частната касационна жалба на К. Б..
Правилно въззивният съд е приел, че липсата на уточнение както на значимия материалноправен и/или процесуален въпрос, разрешен с обжалваното определение, както и на основанията, на които се поддържа касационното му обжалване съставлява съществен недостатък на подадената частна касационна жалба и след като в дадения срок жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания, тази касационна жалба не може да бъде годно основание от гледна точка на изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК за образуване на касационно производство.
Неоснователно с частната жалба се поддържа и довод, че е налице обстоятелство, което оправдава бездействието на жалбоподателя и неизпълнението на указанията на съда. Законодателят е формулирал императивно задълженията на въззивния съд при проверка редовността на касационната, респ. на частната касационна жалба срещу постановен от него съдебен акт. След като са дадени указания и същите не са изпълнени в срок, чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК задължава адиминстриращия съд да върне нередовната частна касационна жалба. Ако страната е имала основателни съмнения, че назначеният й особен представител адв. С. В. няма да изпълни в срок или изобщо няма да изпълни възложените му правни действия, то тя е могла да поиска продължаването му по реда на чл.63 ГПК за назначаване на нов представител. Вместо това, преди още да изтече законовия срок, жалбоподателят е депозирал молба пред въззивния съд, в която заявил, че няма да сочи основания за допускане на касационно обжалване, както и че няма да внесе дължимата държавна такса. При това положение следва да се приеме, че неотстраняването в срок на нередовността на частната касационна жалба е единствено по вина на жалбоподателя, поради което липсва законово основание да се отмени разпореждането за нейното връщане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.11.2010 г. по ч.гр.д. № 3027/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: