5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
С. , 08.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 83/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Н. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение от 14.10.2014 г. по гр. дело № 1087/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 712 от 24.04.2013 г. по гр.д. № 10620/2012 г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от Р. М. Н. срещу СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № РД-06-942 от 4.12.2012г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор” на СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място], за заплащане на сумата 8 884.20 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2, и т.3 ГПК. Поддържа се, че от значение за спора е процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните. В противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК въззивният съд не е изпълнил задължението си, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При разрешаване на въпроса спазил ли е работодателят установената в чл.333 КТ предварителна закрила при уволнение и по-конкретно представил ли е мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда, за да бъде взето предвид при даване разрешението на административния орган за уволнение, въззивната инстанция е възприела изцяло и безкритично заключението на съдебно-техническата експертиза в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна – СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място], в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Мима К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. К. не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя наличието на поне една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Обжалваното решение било съобразено изцяло със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Бургаският окръжен съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна, издадена е в съответствие на императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ, чл. 194 и чл.195, ал.1 КТ. Приел е, че разпоредбите на чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ са спазени и е разгледал трудовия спор по същество. Изложил е съображения, че в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени 59 нарушения, като извършването им се установява както от констативен протокол № К-331 от 12.06.2012 г. и констативен протокол № 442 от 5.10.2012 г., заедно с приложенията към тях, така и от свидетелските показания на Г. Д. и Е. Р.. Изложил е съображения във връзка с оспорената от жалбоподателката- ищца в заповедта квалификация на допуснатите нарушения като тежки дисциплинарни нарушения, извода за системно неизпълнение на трудови задължения, че са извършени виновно и съзнателно и от тях са произлезли вредни последици. Отговорил е и на твърдението, че дори констатираните нарушения да се възприемат като пропуски в дейността на ищцата, то те са твърде маловажни и не са се отразили на нормалната и законосъобразна дейност на училището. Обсъдил е и възражението й, че за продължителни периоди от време е била в отпуск по различни причини. В обобщение съдът е приел, че описаните в заповедта нарушения са съществени пропуски в работата на ищцата като директор на училище, поради което намира за обоснован извода на работодателя, че са налице тежки дисциплинарни нарушения имащи характер на системно неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закон или други нормативни актови по см. на чл.187, т.10 КТ вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ. Изводите за извършването от ищцата на дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта, с която е наложено дисциплинарното уволнени, въззивният съд е формирал след обсъждане и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото.
По поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът се поставя във връзка с приетото от въззивната инстанция, че работодателят е спазил установената в чл.333 КТ предварителна закрила при уволнение, като мнението на ТЕЛК е изпратено на Инспекцията по труда преди последната да даде разрешението за уволнението на жалбоподателката, а по същество, че заповедта е законосъобразна. Във връзка с разрешаване на въпроса кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда са дадени задължителни указания с решение № 118 от 4.06.2014 г. по гр.д. № 6246/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., при първото разглеждане на делото. Предвид установеното заболяване на Н. – исхемична болест на сърцето, което е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, касационната инстанция е приела, че работодателят може да я уволни само с предварително разрешение от инспекцията по труда. При наличието на спор между страните и нееднозначност на данните по делото относно това било ли е постъпило в Инспекцията по труда мнението на ТЕЛК преди да даде разрешението за уволнение на Н., касационната инстанция е дала указания изясняването му да се извърши с помощта на вещо лице, което да направи проверка в Инспекцията по труда- Б. и Р.- Б.. Решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е изпълнила дадените в отменително решения задължителни указания и е назначила експертиза. Изводът, че работодателят е спазил установената в чл.333, ал.1 КТ предварителна закрила, като мнението на ТЕЛК от 28.11.2012 г. е било предоставено от работодателя на ИТ-Б. най-късно на 29.11.2012 г., но преди даване на предварителното разрешение от Инспекцията та труда на 30.11.2012 г. е основан на изложеното в основното и допълнително заключение на вещото лице и останалите писмени доказателства приети от въззивния съд- пълна преписка по мотивираното искане на Р.-Б. за уволнението на Н.. Изложил е съображения защо не възприема оспорването от Н. на съдържанието на преписката и по-специално на становището на юрисконсулта от 29.11.2012 г. като антидатирано.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди и изложи мотиви по възраженията на Н. във връзка със спора спазени ли са от работодателя разпоредбите на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ. При разглеждане на трудовия спор по същество съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, изложил е съображения за извода му, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, а възраженията на Н. неоснователни. Даденото разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за задължението на съда да прецени доказателствената сила на заключението на вещото лице съобразно обосноваността му също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираното от жалбоподателката решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1814/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателствени средства. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая въззивният съд е обсъдил основното и допълнително заключение на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, и въз основа на всички събрани по делото доказателства е извел извода, че мнението на ТЕЛК е било предоставено от работодателя на Инспекцията по труда преди даване на разрешението. Даденото разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, която е съобразена от въззивния съд, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обоснована необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика.
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2014 г. по гр. дело № 1087/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: