3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 09.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7596 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 28.03.2013 година по гр.д. № 13395/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 18.06.2012 г. по гр.д. № 39585/2011 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД за сумата 1000 лева, предявен от В. Я. Д. против И. В. Д., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 14.03.2008 година между страните е бил сключен договор за заем. В изпълнение на договора ищцата е предоставила на ответника сумата 1000 лева, получаването на които ответникът е потвърдил с подписа си. Заемът не е бил върнат след отправена покана за това, поради което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лева на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. Прието е, че предмет на исковата претенция е възникналото на 14.03.2003 г. заемно правоотношение, поради което произнасянето на съда относно дължимостта на суми, вписани в същия документ, но предоставени на други дати е недопустимо – първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е признато, че ответникът дължи сумата 3376,68 лева, като част от общо дължими 10128 лева, а искът за разликата до 5002 лева, предявен като частичен от общо дължима сума от 15002 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 1000 лева е постъпила от И. В. Д.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпросите: съставляват ли отделни заемни правоотношения получени на различни дати суми пари; установено ли е получаването на заемната сума, когато документът е подписан само на заемодателя, без да е положен подпис на заемополучателя; може ли съдържанието на заемното правоотношение да бъде установено точно, когато документът е съставен само от заемодателя и съставлява ли пълно и главно доказване неистинността на документ заключение на графологическа експертиза, която не може да установи авторството на подписа върху документа.
Ответницата по касационната жалба В. Я. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът съставляват ли отделни заемни правоотношения получени на различни дати суми пари, без да е положен подпис на заемополучателя не е обуславящ изхода на делото. В обжалваното решение съдът се е произнесъл единствено по дължимостта на сумата 1000 лева, получена на 14.03.2008 година, поради което доколко получените след тази дата суми са в изпълнение на същото или други заемни правоотношения е без правно значение за спора. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът може ли да се приеме за установено получаването на заемната сума, когато документът е подписан само от заемодателя, тъй като в решението е прието, че получаването на заемната сума е удостоверено с подписа на ответника заемополучател.
Въпросите може ли съдържанието на заемното правоотношение да бъде установено точно, когато документът е съставен само от заемодателя и съставлява ли пълно и главно доказване, че подписът върху документа не е автентичен при невъзможност на графологическата експертиза да установи авторството му не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В съответствие с установената съдебна практика, съгласно която договорът за заем е неформален и може да бъде сключен във всякаква форма; разписката, като частен свидетелстващ документ, без да е договор за заем, доказва сключването му, тъй като удостоверява получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната от длъжника, въззивният съд е приел, че заемното правоотношение се установява чрез подписаната от ответника разписка. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 193, ал. 3 ГПК са и изводите на въззивния съд, че тежестта за установяване неавтентичността на подписа върху разписката за получена сума е върху ответника, който оспорва подписа си; че невъзможността на експерта графолог да се произнесе с категоричност дали подписа върху документа е на ответника не изключва автентичността на подписа му; че за доказване неистинността на документа са допустими всички доказателствени средства при провеждането на пълно и главно доказване от страна на оспорващия, каквото по делото не е проведено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2013 година по гр.д. № 13395/2012 година на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: