О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр.София, 11.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 123 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б., Г. А. Г., Г. П. С., М. Т. С., Е. Т. К., М. Т. Д. и С. Г. С. срещу решение № 53 от 04.02.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 649 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 35 от 2005 г. по гр.д № 244 от 2004 г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу П. П. С., Л. П. Н., Г. И. Н., А. И. Н., Д. Г. Н. и Т. А. Н. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната основа на плана на гр. Б. от 1990 г., КАКТО и по жалба на А. И. Н. срещу решение № 156 от 31.03.2009 г. по същото в.гр.д. на П. окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на А. И. Н. за поправка на допусната в основното решение очевидна фактическа грешка.
В касационната жалба на ищците се твърди, че обжалваното от тях въззивно решение от 04.02.2009 г. е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на решението с практиката на ВКС по исковете с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР и разглеждане на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В касационната си жалба ответникът А. И. Н. твърди, че обжалваното от него решение от 31.03.2009 г., с което съдът е отказал да поправи допусната в мотивите на решението от 04.02.2009 г. очевидна фактическа грешка, е недопустимо и неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване на това решение сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното:
1. По допустимостта на касационното обжалване на решението от 04.02.2009 г.: В касационната жалба и в молбата им от 04.12.2009 г. касаторите- ищци по делото не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Освен това, не са посочили практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която да има произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за конкретното дело по начин, различен от този в обжалваното решение. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение, тъй като по приложението на чл.53, ал.2 от ЗКИР има практика на ВКС и не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да обосновават необходимост от промяна на тази съдебна практика /в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Поради гореизложеното касационното обжалване на решението от 04.02.2009 г. не следва да се допуска.
2. По допустимостта на касационната жалба на А. И. Н. срещу решението от 31.03.2009 г.: В изложението на А. Н. по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК също не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което, както бе посочено по-горе, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Не е налице и посоченото от А. Н. основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ има практика на ВКС и не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да обосновават необходимост от промяна на тази съдебна практика /в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението от 31.03.2009 г. също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на А. Г. Б., Г. А. Г., Г. П. С., М. Т. С., Е. Т. К., М. Т. Д. и С. Г. С. срещу решение № 53 от 04.02.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 649 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 35 от 2005 г. по гр.д № 244 от 2004 г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу П. П. С., Л. П. Н., Г. И. Н., А. И. Н., Д. Г. Н. и Т. А. Н. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната основа на плана на гр. Б. от 1990 г.
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. И. Н. срещу решение № 156 от 31.03.2009 г. по в.гр.д. № 649 от 2009 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на А. И. Н. за поправка на допусната в решението от 04.02.2009 г. очевидна фактическа грешка.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.