О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 270/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
М. А. Е. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 10.07.2008г по гр.д. № 5*:2003г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 04.07.2003г по гр.д. № 4264/2001г в отхвърлената част на исковете до размер на по 1984.67 лева и вместо него е постановил ново решение. С него Софийският градски съд е осъдил М. А. Е. да заплати на А. И. Й., на К. П. Й. и на И. П. Й. ,на всяка една по отделно по 1 984.67 лева, представляващи обезщетение за ползването без основание за времето от 25.07.2000г до 25.05.2001г на3-стаен апартамент,находящ се на първия надпартерен етаж от жилищната сграда на ул.”Ц” № 8 гр. С..
В изложението към жалбата касационната жалбоподателка е посочила основание за допустимост, разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложеното основание за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Исканото касационно обжалване е недопустимо.
Според жалбоподателката,същественият материално правен въпрос,който бил разрешен в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата в страната и за това правилното му разрешаване би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,именно: допустими ли са исковете по чл.59 ЗЗД,след влязло в сила решение между същите страни,с което е бил разрешен спор с правно основание чл.7 ЗВСВОНИ, не е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд.
В конкретния случай Софийският градски съд е разрешил конкретен правен казус: ответницата по исковете М. А. Е.,за която данните са били че била във владение на имота,защото на същия адрес е получавала съдебните книжа и тя е допуснала ,а не ищците или някое трето лице, апартаментът да бъде огледан от назначеното вещо лице, е била длъжна да заплати обезщетение на собствениците му за определен период от време: за времето след влизане на решението по чл.7 ЗВСОНИ в сила-25.07.2000г до 25.05.2001г,за който период са били претенциите. Правното основание на тези искове не би могло да бъде друго,защото в останалите закони не съществува такава правна норма,а само по чл.59 ЗЗД-неоснователно се е обогатила до размера на следващия се за този апартамент наем по свободни цени.
В случая не съществува конкретен правен въпрос от съществено значение за правото,който да е разрешен в противоречие на закона-чл.59 ЗЗД и да има значение за развитието на правото. В тази насока не съществуват и не се сочат и от жалбоподателката противоречиви решения на отделните състави на ВКС,за да се налага противоречието да се отстрани по пътя на издавеното на тълкувателно решение.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Софийския градски съд от 10.07.2008г по гр.д. № 5344/2003г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: