О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N513
София, 11.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 578/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. срещу решение № 287 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 120/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 24.09.2007 г. по гр.д. № 120/2007 г. на Етрополския районен съд в частта, с която “Общинска застрахователна компания” АД е осъдена да заплати на касатора сумата 3 139 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.09.2006 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 125,56 лв. и е прекратено производството по предявения обратен иск на Л. И. М. от гр. Е. срещу “Общинска застрахователна компания” АД за посочената сума като недопустимо.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от дру състав на същия съд. Според касатора в нарушение на материалния закон съдът е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по сключения договор за застраховка “П” и поради това той няма правен интерес от предявавен на обратен иск срещу него, липсата на който обусловили решаващите му изводи, че производството по него е недопустимо.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС и тази на съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация “Общинска застрахователна компания” АД по реда на чл.287, ал.1 ГПК изразява становище за отсъствието на сочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с нея оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че за касатора липсва правен интерес от предвяването на обратен иск срещу застрахователя за заплащане на сумата, която с влязлата в сила част на първоинстанционното решение е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на собственичката на застрахования при ответника лек автомобил по застраховка “пълно каско” като обезщетение за виновно причинените й щети, настъпили при предизвиканото от него ПТП. Изложени са съображения, че при изплащане на присъденото обезщетение от прекия причинител на увреденото лице, застраховано с договор за имуществена застраховка, застрахователното дружество се освобождава от задължението си да заплати застрахователно обезщетение (чл.213, ал.5 КЗ), а в случай, че застрахователят изплати застрахователното обезщетение на увреденото лице на основание сключения между тях застрахователен договор, то застрахователят е този, който встъпва в правата на застрахования срещу причинетеля на вредата. Т.е. и в двете хипотези според съда деликвентът няма право да получи застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице, а има право единствено на обезщетение от своя застраховател по застраховка “гражданска отговорност”, ако е удоволетворил увреденото лице (чл.229 КЗ). От това е направен извод, че не е налице праният интерес от привличането на касатора като трето лице помагач, поради което предявения от него обратен иск е недопустим.
Настоящият съдебен състав намира, че по процесуалноправният въпрос относно наличието на правен интерес за деликвента от предявяването на обратен иск срещу застрахователя на увреденото лице, обусловен от отговора на въпроса суброгира ли се той в правата му с изплащането на присъденото на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени и неимеществени вреди, който е от значение за изхода на делото, липсва съдебна практика, което обуславя наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 120/2008 г. на Софийски окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Л. И. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 22.00 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството по него ще бъде прекратено.
След изпълнение на казанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: