О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
С., 10.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 27 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата [фирма] против Решение № 1324 от 15.06.2012г. по въззивно т.д.№ 3241/2011г. на САС, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския ОС по гр.д.№ 121/2010г. за уважаването на предявения от [фирма] срещу касаторката иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД до размер на 23 330.07лв.
Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 23 330.07лв. е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно и постановяването на друго за отхвърлянето му. Претендира се заплащане на разноските за съдебното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че съдът се е произнесъл по съществените за спора материалноправни въпроси: съществували ли са договорни отношения между страните по делото преди 22.05.2002г., и те идентични ли са на тези, уредени с договора от 22.05.2002г./1/; сключеният на 22.05.2002г. договор породил ли е правни последици за страните /2/; прекратени ли са договорните правоотношения между страните и кога /3/; представлява ли споразумението от 03.06.2002г. признание на ответницата за факта, че за процесния и за предходни периоди, тя дължи на доставчика на аптеката суми за лекарства, заплащани от Р.-Б. /4/; договорните отношения между [фирма] и [фирма] обвързват ли ответницата като получател на лекарствени средства от [фирма] /5/; доставяните в управляваната от ответницата аптека лекарствени средства ставали ли са нейна собственост /6/; независимо дали лекарствените средства са станали собственост на едноличния търговец, дължи ли той заплащането на цената на доставчика им /7/; и какъв е размерът, който той дължи на доставчика си /8/.
Посочва се, че по първият въпрос въззивната инстанция е дала неправилен отговор, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи наличието на договорни отношения между страните и не е налице подписан договор. Според касатора допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос е по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с решение 547 от 01.06.2009г. по гр.д. № 1699/2008г. на САС и с Тълкувателно решение № 37/13.11.1984г. по гр.д.№ 16/84 на ОСГК, в които е дадено разрешение относно съдържанието на договорните отношения и доказването на същите. По втория поставен въпрос се поддържа, че апелативният съд също е дал неправилно разрешение като е приел, че договорът е породил своето действие, независимо от приетите за установени факти, че касаторката на същата датата е напуснала аптеката. Допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК е мотивирана с противоречие с Решение № 559 от 17.05.1993г. по гр.д.№ 1724/92 на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че волята на договарящите страни следва да се търси след тълкуване на всички отделни уговорки в договора и при изявена неяснота или двусмислие да се търси действителното й съдържание. Позовава се и на противоречие с решение на Пловдивския АС, което няма данни да е влязло в сила.
Поддържа се, че по третия въпрос съдът отново е дал неправилен отговор като е приел, въпреки наличието на представени доказателства, че договорът не е прекратен. По този въпрос не е посочено допълнително основание по чл.280,ал.1 ГПК. Четвъртият поставен от касаторката въпрос също бил разрешен неправилно от въззивния съд, защото нямало основание да се приеме, че подписването на споразумението е признание на факт, че преди и през процесния период между страните са съществували договорни правоотношения, по силата на които търговецът да доставя в аптеката си само лекарства на [фирма] и да заплаща постъпилите по сметката си суми на това дружество. Това разрешение противоречало на Решение № 985 от 27.12.2004г. по т.д.№ 97/2004г. на ІІ т.о. на ВКС, съгласно което, по своята правна същност споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, който има силата на закон за страните и има преобразуващо действие спрямо съществуващите правоотношения и основателността на претенциите зависи единствено от изпълнението на уговорките по споразумението.Тъй като касаторката в качеството на едноличен търговец не е страна по договора, уреждащ взаимоотношенията между [фирма] и [фирма], тя не е задължена да се съобразява с клаузите на този договор, поради което разрешението на въззивния съд по петия поставен въпрос противоречи на ТР № 37/84 на ОСГК. Изводът на САС по шестия поставен въпрос, че доставяните в аптеката лекарства не са ставали собственост на едноличния търговец противоречал на възприетото в Решение № 118 от 03.06.2011г. по т.д.№ 474/2009г. на Второ ТО, Решение 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г. на ІV го. на ВКС и Решение № 504 от 26.07.2010г. по гр.д.№ 420/2009г. на ІV г.о. на ВКС. Изводът на въззивния съд по седмия материалноправен въпрос, че подписаното на 03.06.2002г. споразумение урежда възникналите между страните правоотношения при управление на аптеката от трето за спора лице- [фирма] касаторът счита, че е в противоречие „ с друго посочено в изложението решение”.
Във връзка с осмия поставен правен въпрос се поддържа, че въззивният съд е дал отговор на процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест, като изискал от ответницата не само да доказва дали е платила претендираните от ищцовото дружество суми, но и на какво основание същата следва да ги заплати, както и че е разрешен важният за изхода на делото въпрос- следва ли да се има предвид постановената оправдателна присъда на ответницата, с която е призната за невиновна за обсебване на сумата, предмет на настоящото производство. В противоречие с решение № 235 от 15.04.2010г. по гр.д.№ 673/2009г. на І г.о. и Решение № 222 от 24.06.2011г. по гр.д.№ 982/2010г. на І г.о. на ВКС, апелативният съд поставил ответницата в положение за доказва положителни факти, които следва да бъдат установени от ищеца-наличието на сключен договор, размера на вземането и периода, за който се претендира. Като не зачел доказателствената сила на постановената оправдателна присъда, САС допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и не съобразил указанията на ВКС по настоящия спор, дадени в Решение № 16 от 25.03.2010г. по т.д.№ 907/2009г. на І т.о., с което на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК е отменено Решение № 89/08.02.2006г. на ВКС по т.д.№ 632/2005г., оставеното с него в сила решение от 22.04.2004г. на САС по в.гр.д.№ 2850/2003г. и отмененото с него решение № 183/03.11.2003г. на Благоевградския ОС по гр.д.№ 833/2002г. и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Обжалваното решение било в противоречие и с Решение № 44/03.08.2010г. по т.д.№ 678/2009г. на І т.о. на ВКС относно обвързващата доказателствена сила на официалния документ- в случая постановената присъда.
Отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
Касационната жалба процесуално допустима като подадена в преклузивния срок.
Въззивният съд е приел, че между ответницата и [фирма], [населено място] е съществувало договорно правоотношение по договор за управление от 22.05.2002г. на аптека с възложител едноличният търговец. Договорно правоотношение е съществувало и преди май 2002г. за който факт е налице признание от ответницата, подписала тристранното споразумение от 03.06.2002г. с [фирма] и ищеца [фирма]. Съгласно уговореното в т.1.3, за предходни на процесния и за процесния период-16.04.2002г.-31.05.2002г., правото да получи подлежащите на възстановяване от Районната здравно осигурителна каса цени на лекарствени средства по договора на ответницата със Здравната каса, е право на [фирма]. Възприето е, че споразумението, подписано от ответницата и чиято действителност не е оспорена, представлява договор за спогодба по чл.365,ал.1 ЗЗД; с този договор е уреден въпросът кому се дължи разплащаната /на основание сключения от ответницата с НЗОК договор/ цена на лекарствени средства, покривани от здравната каса; с него е установено със задължителна за страните сила, че във вътрешните им отношения, за отчетния период /16.04.2002г.-31.05.2002г./ така възстановяваната цена се дължи на [фирма] /страната която управлява аптеката по силата на договора за възлагане на управлението й от 22.05.2002г./ и във вътрешните тристранни отношения, тя се счита за купувач на доставяните от „ТЛ Н.“ стока. По силата на споразумението, ответницата е поела задължението да превежда по сметката на ищеца- доставчика на лекарствените средства, постъпилите по нейна сметка суми от Р.-гр.Б.. При извода, че по сметката на ответницата за отчетния по смисъла на тристранното споразумение /спогодба/ период от Р. е постъпила сумата 23 330.07лв., която не е преведена на ищеца в изпълнение на поетото по силата на т.1.3 от споразумението задължение, е потвърден изводът на първоинстанционния съд за основателност на иска до този размер.
С оглед на така посочените правни изводи на апелативния съд, съставът на ВКС, ТО, приема, че не са установени предпоставките за допускане на касационното обжалване. Приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба не съдържа изложение на правен въпрос – въпрос, свързан с тълкуване и прилагане на правна разпоредба, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Основанията за допускане на касационно обжалване не съвпадат с общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. То може да бъде допуснато до разглеждане по същество само, ако касаторът обоснове, че съдържа произнасяне по правен въпрос, обхванат от предмета на спора и обусловил или подготвил изхода на делото, по отношение на който е налице и някое от изчерпателно изброените допълнителни основания. В изложението правни въпроси не са посочени като касаторът се позовава на неприложима за спора практика на съдилищата. Твърдението за противоречие е формално и неотносимо към изводите на въззивния съд. Изложеното от касатора като общо основание за допускане на касационното обжалване представлява искане касационният съд да даде отговор на фактическите въпроси по спора, поради което поставените за разглеждане въпроси не са правни, а изцяло фактологични. Поставените от касатора като материалноправни и процесуалноправни въпроси са относими изцяло към основанията за разглеждане на касационната жалба по същество- необоснованост на изводите на въззивния съд, твърдения за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на доказателства.
С оглед липсата на обосновка на общото основание за допускане на касационното обжалване безпредметно е обсъждането наличието на допълнителното сочените от касатора основания, защото чрез тях се проявява именно първата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1324 от 15.06.2012г. по въззивно т.д.№ 3241/2011г. на САС, ТО, 3 състав, в частта с която е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.