О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 15.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 226 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на управителя на „Финансово-индустриален концерн АКБ-Ф.”Х. –С. срещу определение №1814 /27.12.2012 г. по търг.дело №1258/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по въззивната жалба от 21.06.2010 г. на същия жалбоподател срещу решение №27 от 08.03.2010 г. по гр.д. № 171 /2009 на ОС-Хасково като подадена след изтичане на двуседмечния законов срок по чл.259 ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че началният срок започва да тече от връчването на преписа на пълномощник на дружеството-жалбоподател, който не е бил процесуален представител на Финансово-индустриален концерн АКБ-Ф.”Х. –С. по делото. На второ място счита, че съдът, чийто акт се обжалва е бил обвързан от произнасянето по ч.т.д. 1095/2010 г. на АС-Пловдив в насока липсата на просрочие при подаването на същата жалба.
Ответникът [фирма] изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по въззивната жалба от 21.06.2010 г. на същия жалбоподател срещу решение №27 от 08.03.2010 г. по гр.д. № 171 /2009 на ОС-Хасково като подадена след изтичане на двуседмечния законов срок по чл.259 ал.1 от ГПК, решаващият съдебен състав се е позовал на констатациите, че препис от решението на ОС –Хасково, предмет на просрочената въззивна жалба е бил връчен на адвокат Ю. М. на 03.05.2010 г. , който факт е безспорно установен от собственоръчното изявление на същия върху самата молба до ОС вх. № 4171/27.04.2010 г. . При това положение, съдът е заключил, че подаването на въззивната жалба от страна на „Ф. АКБ Ф.”Х.-С. едва на 21.06.2010 г. се явява след изтичането на двуседмичния срок за това, съгласно чл.259 ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл.259 ал.1 от ГПК страната по един правен спор може да обжалва постановеното по същия решение на първата инстанция по реда на въззивното обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните. В случая решението е връчено на адвокат Ю. М. на 03.05.2010 г. , който факт е безспорно установен от собственоръчното изявление на същия върху самата молба до ОС вх. № 4171/27.04.2010 г.. В същото време от съдържанието на уговорките в самото пълномощно от управителя на [фирма] на адвокат Ю. М. се установява, че наред с другите права , същият е изрично упълномощен да получава копия от всички документи по делото. Следователно получаването от него на препис от постановеното първоинстанционно съдебно решение е изцяло в неговите пълномощия като пълномощник на ответника „Ф. АКБ Ф.”Х.-С. и следователно този акт обвързва самия упълномощител. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че от получаването на самото съдебно решение от пълномощника на „Ф. АКБ Ф.”Х.-С. на 03.05.2010 г. е започнал да тече и срокът за подаване на въззивната жалба за този жалбоподател или по отношение на него, подадената едва на 21.06.2010 г. жалба е явява просрочена и като такава не следва да се разглежда-чл.262 ал.2, т.1 от ГПК. При това свое произнасяне , въззивният съд не се явява обвързан от произнасянето по ч.т.д. 1095/2010 г. на АС-Пловдив в насока липсата на просрочие при подаването на същата жалба, тъй като гореописаните факти не са били изобщо предмет на предходното обжалване на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1814 /27.12.2012 г. по търг.дело №1258/2011г. на Пловдивски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.