4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
С., 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2728/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 254 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 165/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което не е уважена молбата му за допускане на обезпечение на обратния му иск, предявен срещу третото лице – помагач К. П. Г., чрез налагане на запор върху вземането на К. П. Г. срещу Лидия К. К. по договор за заем, до размер на исковата сума 85 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че съдът не се е произнесъл налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК и е стигнал до неправилния извод, че искането за допускане на обезпечение е неоснователно. Въз основа на данните по делото поддържа, че предявеният срещу третото лице обратен иск е основателен, обосновава и обезпечителна нужда с оглед съществуващата реална опасност третото лице да се разпореди с дължимата му по договора за заем сума. Жалбоподателят счита, че са неправилни съображенията на съда за степента на индивидуализация на вземането, която може за нуждите на обезпечителното производство да се изведе от доказателствата по делото, в което производство не подлежат на установяване изискуемостта и ликвидността на вземането. Иска определението да се отмени и да се допусне исканото обезпечение.
Ответникът по частната жалба К. П. Г. – от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е отказал да допусне обезпечение на обратния иск, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да откаже обезпечение на обратния иск, предявен от [фирма] – [населено място] срещу третото лице – помагач К. П. Г. – от [населено място], чрез налагане на запор върху вземането на К. П. Г. към Лидия К. К. по договор за заем, съдът е изложил, че искът трябва да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща, липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на искането. Съдът е посочил, че цялото имущество на длъжника, включително вземанията му, служи за обезпечение на кредиторите, но от декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ на Лидия К. К. не може да се прецени основанието, размера и изискуемостта на вземането на К. П. Г. към нея – липсва индивидуализация, затова е неподходяща и не може да се приложи исканата обезпечителна мярка „запориране на вземането”, поради което е отказал исканото обезпечение.
Определението е неправилно. В чл. 391 ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечение на иска: т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване (нужда от обезпечаване), като обезпечителна нужда е налице при липса на данни, които я опровергават – нуждата се предполага, както и че е подходяща посочената от молителя обезпечителна мярка. В случая молителят сочи обезпечителна мярка запор върху вземането, което К. П. Г. има към Лидия К. К. по договор за заем, обосновано с признанието на Лидия К. К. в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ, че дължи на К. П. Г. 100 000 лв. на основание получен заем.
Неправилно с обжалваното определение е прието, че тази обезпечителна мярка е неподходяща и не може да се приложи, тъй като липсвала пълна индивидуализация на вземането – не можело да се прецени основанието, размера и изискуемостта му. Ако са налице предпоставките за допускане обезпечението по чл. 391 ГПК: наличие на обезпечителна нужда и наличие на убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т.ч. лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение; съдът налага искания запор на вземане или исканата възбрана или запор на вещ. В обезпечителното производство съдът не проверява дали длъжникът е титуляр на посоченото от ищеца вземане или собственик на посочената от ищеца вещ. Когато постановената от съда обезпечителна мярка е запор на вземане, тя се налага от съдебния изпълнител, който изпраща на третото задължено лице запорно съобщение (чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 2, чл. 507, 515, 516 и 517 ГПК). Запорът върху вземане е разпореждане на съдебния изпълнител, с което вземането на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника под страх на относителна недействителност, да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Третото лице може да признае задължението си и да предаде дължимото на съдебния изпълнител (чл. 508 ГПК), а ако не стори това, съдебният изпълнител възлага на кредитора вземането за събиране или вместо плащане (чл. 510 ГПК). Дали съществува запорираното и непризнатото вземане ще се установи в производството по суброгаторния иск (чл. 134 ЗЗД), който кредиторът може да предяви. Молителят е посочил основанието на вземането – по договор за заем, а за налагането на обезпечителната мярка запор не е необходимо да е доказал изискуемостта на вземането, нито дали то съществува и дали длъжникът е негов титуляр.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и да се допусне исканата обезпечителна мярка по обратния иск без представяне на обезпечение, тъй като този иск е бил подкрепен от представени в първоинстанционното производство писмени доказателства и с въззивното решение е оставен без разглеждане поради отхвърляне на главния иск. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 254 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 165/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
ДОПУСКА исканата от ищеца по обратния иск обезпечителна мярка запор върху вземането, което К. П. Г. има към Лидия К. К. по договор за заем, до размер на 85 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: