О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4042 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1168 от 10.06.2013г. по т.д. № 109/2013г. на Апелативен съд – София, с което е отменено решение № 1279/ 12.07.2012г. по т.д. № 2678/2010г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав, и са уважени предявените от П. А. А. срещу касатора конститутивни искове с правно основание чл.74 ТЗ, като са отменени, като противоречащи на закона, взетите решения на извънредното Общо събрание на [фирма], проведено на 05.11.2010г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, П. А. А., поддържа, че не следва да се допуска касационния контрол, тъй като основанията за това са формално наведени, съответно дадените разрешения от ВКС – неотносими към предмета на настоящото дело. При евентуално допускане на касационното обжалване се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.126, ал.3 ТЗ и чл.139 ТЗ, тъй като не е налице надлежно получаване от ищеца на писмено предупреждение за изключването му като съдружник и писмена покана за Общото събрание на съдружниците, на което са взети решенията, чиято отмяна се търси. Застъпено е становището, че както предупреждението, така и поканата за ОС следва да бъдат получени само лично от съдружника, като е недопустимо връчването да се извършва чрез трети лица /освен, ако притежават изрично пълномощно да представляват страната в правоотношенията й със съдружниците/ или посредством призоваване по чл.47, ал.5 ГПК, която норма е процесуална и не може извън рамките на предвидените в гражданския процес цели да бъде прилагана по аналогия. Решаващият състав се е аргументирал с предвидената в закона писмена форма за действителност на предупреждението, която обезпеча възможността на съдружника да се ориентира правилно за допуснатите от него нарушения и своевременно да ги отстрани, респективно да организира защитата си. Изложени са доводи, че дори да се приеме, че съобщаването чрез залепване на уведомлението по чл.47, ал.5 ГПК по принцип е приложимо за връчване на книжата по чл.129 и чл.139, ал.1 ТЗ, в конкретния случай не може да се приеме, че поканите са били връчени чрез залепване по чл.47, ал.1 ГПК, тъй като не е удостоверено от нотариуса къде и как е извършил връчването чрез залепване, тъй като същият само е отбелязал кога е изтекъл срокът от уведомяването. Освен неизпълнение на задължението за връчване на предупреждението за изключване като съдружник, представляващо нарушение на процедурните правила, въззивният съд е приел, че липсва необходимата за защитата на съдружника конкретика на обстоятелствата, които да сочат на осъществяване на посоченото от дружеството основание за изключване. Сочи се, че с общи фрази в предупреждението е визирано „неприемлимо и недопустимо” поведение и действия на ищеца, без да се посочи в какво точно се изразяват те, кога са извършени и как са рефлектирали върху интересите на дружеството. Позоваването на незаинтересованост към дружествените дела и отказът да се изпълнят задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, също трябва да бъдат съпроводени с данни, кои задължения да съдейства е отказал съдружникът и да е налице еднозначно дефиниране, откъде произтича заключението за незаинтересованост. Преповтарянето на текста на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, без надлежна яснота за нарушенията, прави предупреждението за изключване и поканата за събранието нередовни. Подчертано е, че самото непрецизиране на нарушенията е достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения. Въззивният съд е изложил и мотиви, че изискуемата от закона яснота за допуснатите нарушения липсва и в решенията, чиято отмяна се иска. Посочено е, че влошените отношения между съдружниците, не са елемент от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и не са въздигнати от законодателя в самостоятелно основание за изключването на съдружник, независимо дали той е допринесъл за тях. Поддържа се, че не представляват нарушения по смисъла на чл.126, ал. 3 ТЗ нарушенията на трудовата дисциплина, които са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по трудовото правоотношение. Въпреки, че тези нарушения могат да препокрият някое от основанията за изключване, в конкретния случай посочените в протокола нередовности, произтичащи от достъпа на ищеца до компютърните системи, предвид заеманата от него длъжност, не са били обект на предупреждението, поради което не са взети предвид от апелативния съд. Изложени са аргументи, че в тежест на ответника по иска е да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за изключване на ищеца- в частност, че не е изпълнявал задължението си за „участие в управлението и оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството”. Бездействието като отрицателен юридически факт предполага регламентирано от закона, в дружествения договор или в решение на органите на дружеството задължение за определено действие. Измежду визираните в дружествения договор задължения, само това по б. „д” относно накърняването на авторските права или търговска марка на дружеството не се нуждае от допълнителни пояснения, като дружеството не сочи конкретно нарушение или конкретни решения на ОС или управителя, за които е налице неизпълнение. На последно място се сочи, че е необходимо не инцидентно неизпълнение на конкретното решение на ОС, а системност, трайна нагласа в поведението на съдружника да не изпълнява решенията на ОС и тази последователност да е подкрепена с факти, какъвто не е настоящият случай.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като обусловили изхода на спора следните въпроси: /1/ При връчване на поканата за провеждане на Общо събрание на съдружниците, намират ли приложение общите правила за връчване на книжа и съобщения по ГПК?; /2/ Приложима ли е процедурата по чл.47 ГПК /вкл. т.нар. фингирано връчване/ при връчване на писмена покана на съдружник за участие в ОС по чл.139, ал.1 ТЗ или чл.139, ал.1 ТЗ изключва процедурата по чл.47 ал.1-ал.5 ГПК?; При връчване на покана за ОС по реда на чл.50 ЗННД вр. чл.47 ГПК, приложима ли е презумпцията на чл.47, ал.5 ГПК?; /3/ Как следва да бъде извършено призоваването, ако съдружникът промени адреса си или не живее на него без да уведоми другия съдружник или не може да бъде открит и изпращането на нотариална покана в този случай на известния на дружеството адрес на съдружника, достатъчно ли е, за да се приеме, че е уведомен за събранието?; /4/ Редовно ли е свикано и проведено Общото събрание, когато съдружникът с поведението си сам се е поставил в невъзможност да узнае съдържанието на поканата?; /5/ Нарушенията на трудовата дисциплина от работещ съдружник, могат ли да бъдат квалифицирани и като нарушения по см. на чл.126, ал.3 ТЗ?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Всички поставени въпроси, с изключение на последния, са относими към процедурата за връчване на предупреждението за изключване на съдружника, съответно на поканата за участие в Общото събрание на съдружниците. Въпреки, че всички формулираните въпроси са разгледани от въззивния съд, те не са обусловили изхода на спора, тъй като в решаващите си мотиви съдът е приел, че дори да е налице редовна процедура по връчването на предупреждението, съответно поканата, доколкото липсва конкретика на нарушенията в предупреждението, дали основание за изключването на съдружника, и в предупреждението не се съдържа позоваване на нарушение на трудовата дисциплина, взетите от Общото решение на съдружниците решения са незаконосъобразни.
Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1168 от 10.06.2013г. по т.д. № 109/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.