1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
[населено място], 20.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 442/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на В. М. В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски окръжен съд № 169 от 26.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 350/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Костинбродски районен съд по гр.д.№ 107/ 2010 г. По този начин е прекратено производството по молбата за защита от домашно насилие, предявена от частната жалбоподателка против Н. К. Н.. Прието е, че ответникът не е процесуално пасивно легитимиран да отговаря по молбата поради това, че се явява роднина по съребрена линия от пета степен на молителката, а ЗЗДН позволява предявяване на молби за защита срещу роднини по съребрена линия до четвърта степен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил отрицателно на правният въпрос попада ли ответната страна в кръга на лицата по чл.3 т.6 от ЗЗДН. Обратното се поддържа в изложението – според молителката пасивната процесуална легитимация е налице, тъй като достатъчно е да е налице родствена връзка, без ограничение на степента на родство. Поради това моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответната страна Н. Нушков не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОКГТК).
В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора е повдигнал въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – а именно дали роднината по съребрена линия от 5 степен е лице, легитимирано да отговаря по ЗЗДН. Съгласно цитираното тълкувателно решение, това би било така, ако е налице необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По приложението на чл.3 т.6 от ЗЗДН действително няма данни за създадена практика, обаче законът нито е непълен, нито е неясен, нито страда от противоречия. Нормата е еднозначна – защита по реда на ЗЗДН може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, ако то е извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително. Следователно вън от предметния обхват на закона са насилническите актове, извършени от лица, намиращи се в родство с пострадалия по съребрена линия от пета и по-горна степен. Защита срещу тях може да се търси по общия ред, но не и по реда на ЗЗДН. В случая не се спори, че ответната страна е син на първи братовчед на молителката, т.е. страните по делото са в родство по съребрена линия от пета степен. Несъмнено е, че отношенията между тях не могат да се уреждат от ЗЗДН, тъй като роднините по съребрена линия могат да ползват правата по този закон включително ако родството е от четвърта степен, но не и по-голяма. Разпоредбата на чл.3 т.6 от ЗЗДН е ясна и не се налага намесата на ВКС за тълкуването й, съответно не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд № 169 от 26.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 350/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: