4
определение по гр.д.№ 3908 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3908 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Х. срещу решение № 435 от 10.03.2015 г. по в.гр.д.№ 266 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VI състав, с което е потвърдено решение № 4184 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 83 от 2013 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от З. С. Х. срещу Н. Х. Х. иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството за признаване за установено, че Х. притежава 3/4 части от набраните средства по открита влогова сметка, приживе на името на съпруга й и баща на ответника Х. Н. Х., която към момента на откриване на наследството е в размер на 23 681,87 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителната и незадължителна практика на ВКС /определение № 578 от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 756 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1314 от 02.07.1991 г. по гр.д.№ 638 от 1991 г. на ВС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Приносът или спомагането за увеличаване на наследството само материален ли може да бъде, само във влагане на средства ли се изразява, или може да бъде и в полагане на труд, грижи за болния, лична работа в домакинството и пр. и 2. При иск по чл.12, ал.2 ЗН следва ли ищцата да доказва по вид и размер всеки един разход, който е направила или при наличие на безспорни писмени доказателства, установяващи немалки доходи, които ищцата е имала, и безспорни свидетелски показания, че между ищцата и наследодателя е имало уговорка през процесния период наследодателят да спестява възнаграждението си, а ищцата да поеме ежедневните нужди на семейството с нейни лични средства, съдът следва да приеме, че приносът на ищцата е доказан. Освен това, според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: как следва да се доказва приносът по чл.12, ал.2 ЗН: дали следва да се установява глобално наличие на принос или следва приносът да се доказва перо по перо.
В писмен отговор от 22.06.2015 г. ответникът Н. Х. Х. оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от ищцата иск по чл.12, ал.2 ЗН, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала да е спомогнала за увеличаване на наследството на Х. Х.. В исковата молба тя се позовавала на две групи свои действия, с които, според нея, е спомогнала да се увеличи наследството на Х. Х.: първото е, че с получаваните от нея доходи е заплащала разходите по общото им домакинство и издръжката на семейството, вкл.и лекарствата на болния й съпруг, а второто- че е поела изцяло работата в домакинството и бита и е полагала грижи за съпруга си, докато той бил болен. Съдът е приел, че втората група действия, на които се позовава ищцата, поначало не могат да обосноват претенция по чл.12, ал.2 ЗН, тъй като не водят пряко и непосредствено до увеличение на наследството. Същите биха имали значение само при преценката за наличие на съвместен принос при придобиване на вещни права по смисъла на чл.21, ал.2 СК или при претенция по чл.30, ал.1 СК. По отношение на първата група действия, на които се позовава ищцата, съдът е приел, че тя не е доказала твърденията си с убедителни доказателства: показанията на свидетеля Р. И. били твърде общи, а от писмените доказателства се установявало, че за периода на набиране на процесния паричен влог доходите на наследодателя Х. Х. са превишавали неколкократно доходите на ищцата и поради това той е бил в състояние сам да посреща разходите си и да спестява част от доходите си, за което не се е нуждаел от каквато и да е финансова подкрепа от страна на ищцата, чийто финансови възможности от друга страна не били особено големи /за периода на набиране на влога Х. Х. е получил трудово възнаграждение общо в размер на 56 827,57 лв. и отделно от това е получавал пенсия в размер на 700 лв. месечно, като от тази сума е спестил само 1/4, а за същия период от време ищцата е получавала пенсия от 500 лв. месечно, а за част от периода и доходи от работа като застрахователен консултант- по 200 лв. месечно/.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение, тъй като то не противоречи на практиката на ВКС:
1. Първото посочено от касаторката определение № 578 от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 756 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е постановено по реда на чл.288 ГПК, в което производство съдът не решава правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а преценява само дали са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на конкретно съдебно решение.
2. В представеното от касаторката решение № 1314 от 02.07.1991 г. по гр.д.№ 638 от 1991 г. на ВС, Второ г.о. е прието, че както вещите и правата върху вещи, така и паричните влогове, принадлежат общо на двамата съпрузи, само когато са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Това решение е постановено при действието на друга правна уредба /СК от 1985 г./ и поради това е неприложимо към настоящия случай, за който се прилага СК от 2009 г., според който паричните влогове не са съпружеска имуществена общност.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос /как следва да се доказва приносът по чл.12, ал.2 ЗН: дали следва да се установява глобално наличие на принос или следва приносът да се доказва перо по перо/, доколкото този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд не потвърдил решението на първоинстанционния съд, защото приносът на ищцата не е бил доказан перо по перо, а защото при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че ищцата не е доказала да е извършила действия, които да са довели пряко и непосредствено до увеличението на наследството на Х. Х.. Фактически ищцата иска ВКС да се произнесе по правилността и обосноваността на въззивното решение /по-конкретно дали изводите на въззивния съд за недоказаността на претенцията й съответстват на събраните по делото доказателства/, каквито правомощия ВКС в производството по чл.288 ГПК няма.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 10.03.2015 г. по в.гр.д.№ 266 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VI състав.
ОСЪЖДА З. С. Х. от [населено място], [улица], ет.7, ап.18 със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Н. Х. Х. от [населено място], [улица], ет.1, вх.А, ап.1 на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.