О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София,22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1134 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1-3 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете главни страни по делото: 1.касационна жалба от ищците С. Б. Й. и Й. Д. Й., чрез адвокат И. Н., с вх.№2137 от 29.04.2011 г. на Варненския апелативен съд, срещу решение №64 от 24.03.2011 г.1 по в.т.д.№5/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №376 от 29.07.2010 г. по т.д.№1331/2010 г. на Варненския окръжен съд, ТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, в качеството им на родители, на починалия им син в резултат от настъпилото на 08.08.2006 г. ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил ”Ситроен К.”, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при първия ответник ЗК [фирма], за разликата над присъдената сдума от по 60 000 лв. до пълния предявен размер за по сумата 150 000 лв. и 2/ насрещна касационна жалба от ЗК [фирма], с вх.№3821/28.07.2011 г. на Варненския апелативен съд, подадена чрез Бул пост с пощенско клеймо от 27.07.2011 г. срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част.
Третото лице помагач В. В. признава касационната жалба на ищците и не взема становище по насрещната жалба на ЗК [фирма].
І. По касационната жалба на ищците С. Б. Й. и Й. Д. Й..
Касаторите, чрез адвокат И. Н. твърдят, че решението в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК- подържат, че присъденият им размер на застрахователно обезщетение е крайно недостатъчен, не отговаря на характера и степента на претърпените от тях болки и страдания, както и на изискването за справедливото им обезщетяване/арг. от чл.52 ЗЗД/. Подържат всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като считат, че заниженото застрахователно обезщетение е определено в противоречие с практиката както на Варненския апелативен съд, така и на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Решението на Варненския апелативен съд в обжалваната част не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулират значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторите чрез адвокат Н. препращат към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК буквално са прекопирани доводите по основателността на касационната жалба по отношение неправилно определения размер на дължимото обезщетение. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Соченото нарушение на чл.52 ЗЗД би могло да се обсъди само в производството по основателността на касационната жалба, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът за дължимото застрахователно обезщетение е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да го определи при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, както подържат и самите касатори. Правилността на тази конкретна преценка не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната афектационна стойност. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Не посочването на общото основание за достъп до касация, е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на касационната жалба. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Представените решения на Варненския апелативен съд няма данни да са влезли в сила,поради което и на това основание не представляват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК. Разглеждането на касационната жалба не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/чл.280, ал.1,т.3 ГПК/, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й. В този смисъл не се налага преразглеждане на изводите, направени в соченото от касаторите П..4-1968.
ІІ-По насрещната касационна жалба на ЗК”Л. И.”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.287, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, поради недопускане на касациожнната жалба на ищците, на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да се разглежда.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64 от 24.03.2011год., по в.т.д.№5/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №376 от 29.07.2010 г. по т.д.№1331/2010 г. на Варненския окръжен съд, ТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците С. Б. Й. и Й. Д. Й. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], за разликата над присъдената сума от по 60 000 лв. до пълния предявен размер за по сумата 150000 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: