О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4355 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. К. и Я. Й. К. против решение № 262 /19.02.2013г. по гр.д.№ 3465/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено допълнително решение № 3926 от 21.09.2012г., постановено по гр.д.№ 6482/2009г. на РС-Варна и е върнато делото за произнасяне по искането за допълване на решението съобразно искането по молбата от 09.07.2012г.
В касационната жалба се прави оплакване, че съдът се е произнесъл без да са били наведени конкретни основания за неправилност на решението в нарушение на диспозитивното начало.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса може ли въззивния съд да се произнесе по непредявено във въззивната жалба основание.
Ответницата по касация не е подала отговор.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Д. Т. Д. е предявила установителен иск за собственост против касаторите Х. Д. К. и Я. Й. К. да се признае за установено, че тя е собственик на основание давност и наследство на лозе от 900 кв.м., находящ се в кв. В. [населено място] м. „М. рит”, съставляващ имот 1704, ведно с построената в него жилищна сграда и при условията на евентуалност иск за обявяване недействителност на нот.акт. № 99,т.NCL/1997г. за замяна. Установено е, че тя е единствен наследник на Д. Стоянова П., починала на 30.10.2006г. и С. М. П., починал на 23.02.2009г. Двамата наследодатели са придобили лозето на основание пар.4а ЗСПЗЗ, тъй като са придобили правото на ползване върху него на основание ПМС № 21/1969г. и са построили в него сграда. Признати са за собственици с н.а. № 143/ м.V.1994г. С н.а. № 99,т.NCL/1997г. те заменят с ответниците лозето, за което е отреден п. ІV-1704.
С решение № 2359/28.05.2011г. по гр.д.№ 6482/2009г. е отхвърлен от РС първия предявен иск поради това че ищцата не е владяла процесния имот. С решение № 333/23.02.2012г. по гр.д.№ 2243/1911г. на Варненски ОС е обезсилено решението на РС в частта, в която съдът се е произнесъл и за къщата, за която иска е оттеглен. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска за собственост. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение 372/22.06.2012г./гр.д.№ 455/2012г. на ВКС ІІ гр.о.
С основното решение, РС не се е произнесъл по евентуално предявеният иск. Исковата молба в тази част – за прогласяване недействителност на нот. акт, е била нередовна, но с молба от 10.08.2009г. / л. 34/ е уточнено, че ищцата счита сделката за недействителна поради това, че замяната е реален договор, а по него не била предадена заменената вещ. С молба от 09.07.2012г. – в едномесечния срок от влизане в сила на основното решение, ищцата е поискала съдът да се произнесе и по евентуалния иск за прогласяване недействителност на договора за замяна по нот. акт № 99,т.ХCL/1997г.
С допълнително решение № 3926 от 21.09.2012г. е допълнено основното решение, като е отхвърлен иск за отмяна на нот. акт № 99,т.NCL/1997г. Съдът е препратил към мотивите на основното решение, в които е посочено, че нот. акт за замяна не следва да се отменя защото е отхвърлен иска за собственост на ищцата и защото този акт обективира сделка, а не е констативен.
С обжалваното решение въззивната инстанция е констатирала, че РС се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е поискана отмяна на сделка замяна поради недействителността й, а не отмяна на нот. акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК. Затова е обезсилил решението и е върнал делото за произнасяне по предявения иск, съгласно чл. 270, ал.3 ГПК. Нормата на чл. 269 ГПК изрично задължава въззивната инстанция да следи служебно за допустимостта на решението. По останалите въпроси извън нищожността и недопустимостта на решението, съдът е ограничен от изложеното в жалбата. В изпълнение на чл. 269 ГПК съдът е постановил обжалваното решение, като не е разглеждал спора по евентуалния иск по същество. Затова поставеният въпрос за правомощията на въззивната инстанция не определя крайния извод и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 /19.02.2013г. по гр.д.№ 3465/2012г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. Д. К. и Я. Й. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: