Определение №514 от 24.6.2010 по ч.пр. дело №250/250 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 514
 
                     гр.София,  24.06.2010 г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  №250 /2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение №230 от 8.02.2010г., постановено по ч.гр.дело №68/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №544 от 23.06.2009г. на СГС, VІ т.о. по т.дело №438/2008г., в частта с която “Л” А. е осъдено да заплати на “Е” ЕООД разноски в размер на 268,72 лв. и 46,42 лв. адвокатско възнаграждение и вместо него е постановено да заплати 1358.60 лв. деловодни разноски и 2200 лв. адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят “Л” А. обжалва определението на САС, като неправилно. Счита, че обжалваното определение противоречи на разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК отм., както и на съдебната практика, посочена в решение на ВКС №117 от 19.01.1961г. по гр.дело №8998/1960г. на ВС и определения на ВАС.
Ответникът по частната жалба “Е” ЕООД – София в писмен отговор счита частната касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Същата ще следва да се остави без разглеждане, тъй като обжалваното определение е изключено от касационен контрол.
За да постанови обжалвания резултат ВКС, ТК съобразява предмета на касационно обжалване и приложимите спрямо него разпоредби на чл.280, ал.2 и чл.248, ал.3 ГПК. Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 ГПК определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая съдът се е произнесъл иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 468 лв., което е влязло в сила. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени дела с обжалваем интерес до 1000лв. Решението по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е изключено от касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, поради което не подлежи на касационен контрол и определението за присъдените на страната разноски, без значение какъв е размера на обжалваемия интерес. Като съобрази императивния характер на чл.280, ал.2 и чл.284, ал.3 ГПК за касационното обжалване, съставът на ВКС, ТК намира, че подадената частна касационна жалба ще следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Л” А. <Ад&@А. – София срещу определение №230 от 8.02.2010г., постановено по ч.гр.дело №68/2009г. на Софийския апелативен съд.
О. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top