О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 24.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4928/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Г. Н. чрез нейния пълномощник адв. П. П., против определение № 92 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 1884/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение тричленен състав на ВКС, ІІ г.о., е върнал подадената от Е. Г. Н. касационна жалба вх. № 110 от 14.01.2014 г. срещу въззивно решение № 4916 от 03.12.2013 г. по гр.д. № 605/2013 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че касационната жалба е насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 ГПК се явява процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата е императивна и се прилага по отношение на всички граждански дела, независимо от техния предмет и специфика, които отговарят на посочения в нея обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване. По искове за собственост цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната оценка на имота. В случая цената на иска за собственост, предявен от жалбоподателката, определен въз основа на представените доказателства за данъчната оценка на процесния недвижим имот, е в размер на 4 924.80 лв. и това обстоятелство не се оспорва. Доводът, че съставът на ВКС е следвало да вземе предвид допуснатите от надлежните органи и съдилища многобройни нарушения на закона при постановяване на обжалваното решение, а не да изхожда само от цената на иска, е неоснователен. Преценката за допустимост на касационната жалба не може да се основава на други критерии, извън посочените в закона.
По изложените съображения обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, постановено при точно приложение на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 92 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 1884/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: