О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 28.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1076/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 1328 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 853/2014 г. на Софийски апелативен съд, допълнено с решение № 207 от 02.02.2015 г., в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 08.04.2014 г. по гр. д. № 15242/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението по гр. д. № 15242/2012 г. в частта за разноските чрез намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер от 1 482 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е неправилен. Изразява несъгласие с преценката на съда, че възнаграждението, надвишаващо трикратно предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер, не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, предвид липсата на влязла в сила присъда срещу делинквента, изискваща от ищеца да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, по повод на което претендира обезщетение. Излага аргументи, че доказването на фактическия състав на непозволеното увреждане е нормално присъщо на всяко дело, по което се претендира обезщетение за вреди от деликт, и поради това не може да служи като критерий за определяне на фактическата и правна сложност на делото. Навежда и оплакване, че въззивният съд не е извършил обективна преценка дали осъществената от процесуалния представител на ищеца адвокатска услуга за защита пред първата инстанция съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените в жалбата съображения частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и след намаляване на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство от 5 300 лв. до минималния размер от 1 482 лв. по Наредба № 1/2004 г. на ВАС на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в размер на 770.64 лв., съразмерно на уважената от първата инстанция част от исковете.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано на 13.07.2015 г. в изпълнение на дадени от касационната инстанция указания, частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси : 1. Какви са обективно съществуващите обстоятелства, които съдът трябва да прецени в случаите на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, които обстоятелства предопределят фактическата и правна сложност на делото, излизайки извън рамките на нормално дължимата грижа/поведение на процесуалния представител на страната/ищеца, необходима/о за доказване на претенцията му; 2. Зависи ли преценката на съда за фактическата и правна сложност на делото от предмета на самото дело и от необходимите за доказване на претенцията обстоятелства от фактическия състав, от който ищецът черпи права; 3. Когато фактическата и правна сложност по делото е резултат от повдението на ищеца в това или в друго производство, това обстоятелство следва ли да се взима предвид при преценката на съда по чл.78, ал.5 ГПК. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че отговорът на поставените въпроси ще даде задължителни критерии, които ще спомогнат за точното и правилно прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК от съдилищата.
В писмен отговор по чл.276 ГПК ответникът Р. В. В. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на присъденото в полза на ищеца Р. В. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. д. № 15242/2014 г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че адвокатското възнаграждение от 5 300 лв., което ищецът е уговорил и заплатил на процесуалния си представител по делото за защита пред първата инстанция, не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, за да подлежи на редуциране до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер. Въззивният съд е посочил, че правният спор по делото не е лишен от фактическа и правна сложност, тъй като поради липса на влязла в сила присъда срещу делинквента ищецът – чрез процесуалния си представител, е следвало да ангажира множество доказателства за установяване на механизма на увреждащото произшествие и на останалите факти, релевантни за основателността на исковата претенция. Изложил е и мотиви, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно спрямо извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия – изготвяне на искова молба, на писмени становище и писмени бележки по делото и явяване в откритите съдебните заседания по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са формулирани с оглед на фактите по конкретното дело и са насочени към проверка на правилността на извода на въззивния съд за неоснователност на искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна като разноски за производството пред първата инстанция. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалвания с касационната жалба въззивен акт, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Дори да се приеме, че въведените с изложението въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, по отношение на тях не е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се е позовал частният жалбоподател. По приложението на чл.78, ал.5 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС, при наличието на която основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, са дадени подробни разяснения относно предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на адвокатско възнаграждение, уговорено за защита по конкретно дело. Според цитираното тълкувателно решение, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК, той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар, като не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, като при произнасяне по искането на частния жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна, въззивният съд е извършил преценка за съотношението между размера на възнаграждението и действителното съдържание и обем на адвокатската услуга, извършена от процесуалния представител на страната в производството пред първата инстанция. В зависимост от тази преценка, съобразена с подлежащите на доказване факти по делото и с повдигнатите за разрешаване правни въпроси, съдът е достигнал до извод, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и няма основание да бъде редуцирано съгласно чл.78, ал.5 ГПК до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер. Д. на частния жалбоподател, че така извършената от въззивния съд преценка противоречи на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, е относима към правилността на обжалваното определение и не обосновава необходимост от допускане на определението до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението на Софийски градски съд за изменение на решението по гр. д. № 15242/2012 г. в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1328 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 853/2014 г. на Софийски апелативен съд, допълнено с решение № 207 от 02.02.2015 г., в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 08.04.2014 г. по гр. д. № 15242/2012 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :