5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
С., 08.05.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 7064 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. и Р. С. Н., подадена от пълномощника адвокат В. П. срещу въззивно решение № 763 от 4.04.2014 г. по гр.д. № 2648/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 29.12.2011 г. по гр.д. № 1755/2008 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Е. Х. И., починала в хода на процеса и заместена от ответника Х. Г. С., иск за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 11.12.2006 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, с предмет на договора: дворно място с площ от 350 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ ІХ-353 от кв.732 по плана на [населено място], м. Ц.-зона Г-13, което дворно място е собственост на ответниците; отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД от жалбоподателите срещу Е. Х. И., починала в хода на процеса и наследена от ответника Х. Г. С. за сумата 10 000 евро, предявен като частичен от сумата 500 000 евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени въпросите: постига ли се индивидуализиране на обектите на правото на собственост, които следва да получи собственика-учредител, чрез одобрения архитектурен проект, към който препраща предварителия договор и докъде се разпростира правомощието на съда да коригира и допълва клаузите на договореното между страните в предварителния договор въз основа на събраните допустими доказателства; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по искането за събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и какви са основанията за допускане, когато искът не е бил докладван. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Х. Г. С. чрез пълномощника- адвокат М. Ш. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличието на писмено съгласие по основните елементи от съдържанието на договора за покупко-продажба. В случая за окончателен следва да се обяви договор за покупко-продажба на право на строеж срещу задължение на строителя /жалбоподателите/ да изгради обекти на правото на собственост за ответниците /едната от които по време на производството е починала и е заместена от другия ответник, неин единствен наследник/. Изложил е съображения, че обектите не са индивидуализирани, поради което договорът не може да бъде обявен за окончателен. Това би могло да се осъществи при постигнато от страните писмено съгласие, материализирано в предвидения в т.2.10.1 от предварителния договор анекс, какъвто между страните не е подписан. В обобщение съдът е приел, че обектите на правото на собственост, които обещателите следва да получат срещу задължението за прехвърляне на правото на собственост не са индивидуализирани, поради което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен. Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД е отхвърлен по съображения за недоказаност на виновно поведение от страна на ответниците по повод недовършените договорни отношения.
Съдът в настоящия състав намира, че по поставения в изложението въпрос: постига ли се индивидуализиране на обектите на правото на собственост, които следва да получи собственика -учредител, чрез одобрения архитектурен проект, към който препраща предварителия договор и докъде се разпростира правомощието на съда да коригира и допълва клаузите на договореното между страните в предварителния договор въз основа на събраните допустими доказателства не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая в т.2.1. от предварителния договор е посочено, че обещателката И. ще получи мезонет находящ се на петия и шести етаж в жилищната сграда, гараж в сутеренния етаж с площ не по-малко от 20 кв.м. и ателие с площ не по-малко от 65 кв.м., а обещателя С. апартамент заемащ целия четвърти етаж. В т.2.10.1. е отразено, че имотите описани в т.2.1. оставащи собственост на собствениците-учредители, както и всички останали обекти в новостроящата се сграда ще бъдат описани подробно по площ, разпределение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото след одобряване по съответния ред на архитектурния проект, за което страните ще подпишат анекс, представляващ неразделна част от договора. Според одобрените работни проекти на пети и шести етажи не са предвидени мезонети, поради което няма недвижим имот в одобрения проект, който да отговаря на т.2.1.1.А от предварителния договор, в сутерена е предвиден офис, а не ателие, т.е. различно е предвиденото предназначение. Апартамента на четвърти етаж и гаража в сутерена съответстват на посоченото в предварителния договор. При тези данни и при липсата на анекс подписан от страните по предварителния договор, изводът на въззивния съд, че имотите, които жалбоподателите са се задължили да изградят със собствени средства в обезщетение на ответниците срещу суперфицията не са индивидуализирани, поради което волята на страните по предмета на сделката не е достатъчно обективирана, и предварителния договор не може да се обяви за окончателен е в съответствие с трайната съдебна практика. В случая няма предварителен договор, който да индивидуализира обектите по начин който доказва волята на страните за определен обект, не е подписан и анекс, чрез който обектите, предмет на предварителния договор да са идентифицирани. Не се касае до непълнота на описанието на обектите, а до липса на индивидуализация на същите, поради което представената съдебна практика е неотносима за случая.
По въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по искането за събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и какви са основанията за допускане, когато искът не е бил докладван не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С решение № 172 от 31.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2013 г., IV г. о. е прието, че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай въззивният съд е оставил без движение производството в частта по евентуално предявеният иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, поради нередовност на исковата молба, с указания да се уточни естеството на пропуснатите ползи. С молба от 17.09.2012 г. нередовността е отстранена, като е посочено, че пропуснатите ползи са от нереализан доход от продажбата на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор. Твърденията са, че очакваната възможност за увеличаване на имуществото, чрез извличане на печалба от продажбата на недвижими имоти, се установява от представените по делото документи, в частност предварителен договор, архитектурни проекти, разрешение за строеж. За да остави без уважение искането за назначаване на съдебно – техническа експертиза съдът е изложил съображения, че няма значение за конкретния спор, тъй като поставените въпроси предполагат прогнозни, евентуални отговори. При тези данни се налага извода, че по искането за събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК съдът се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав но ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 763 от 4.04.2014 г. по гр.д. № 2648/2012 г. на на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :