О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 29.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 461 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. М. Л., О. М. Д., И. М. А., М. П. Т., Д. П. Д., В. С. М., Е. С. К., Л. С. Г. , Д. А. М. и Т. А. М., чрез пълномощника им а. Е, против решение от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градки съд, ІV-В състав, с което е оставено в сила решение от 20.07.2007 г., поправено с решение от 14.03.2008 г. по гр.д. № 8* от 2005 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите против О. с. „З” – О. купел иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на М. Т.
Ответникът по касационната жалба О. с. „З” – О. купел не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Софийски градски съд е приел, че М. Т. е придобил собствеността на нивата от 8 дка с крепостен акт от 1907 г., но е счел, че искът е неоснователен, тъй като същия е починал на 2.03.1946 г. и съответно не е бил титуляр на правото на собственост към началото на процеса на обобществяване на земеделските имоти.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като наведените твърдения по същество са свързани с въпроса може ли да се претендира възстановяване правото на собственост на името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота. Посоченият въпрос е съществен с оглед изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото и е свързан с необходимост от тълкуване на разпоредбите на ЗСПЗЗ с цел преодоляване евентуалното им нееднакво прилагане, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Останалите два въпроса – когато имота е неправомерно отнет или отстъпен в полза на държавата, кой е релевантния момент с оглед наличието на условията за признаване правото на възстановяване на собствеността и допустими ли са свидетелски показания за установяване момента на отнемане на имота в хипотезата на чл.10, ал.3 от ЗСПЗЗ – са неотносими към изхода на настоящото производство, тъй като ищците само общо са твърдели, че имота не е внасян в ТКСЗ, а наследодателят бил принуден чрез заплахи и физическо насилие да го предостави на държавата, без да излагат конкретни факти за момента и начина чрез който е прехвърлена собствеността или е отстъпено ползването, а при липса на твърдения за тези обстоятелства, същите са извън предмета на спора.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градки съд, ІV-В състав.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: