О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София 11.05.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1942/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ж., град С., приподписана от пълномощника му адвокат Ж, срещу решение №432 от 13.01.2009 г. по гр. дело №1532/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №98„б”/12.07.2007 г. по гр. д. №2026/2006 г. на Казанлъшкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу РИОКОЗ – С. З. искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 38.13 лв. като неоснователни. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства за причиняването на претендираните неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба РИОКОЗ – С. З. , оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №432 от 13.01.2009 г. по гр. дело №1532/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 320 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №432 от 13.01.2009 г. по гр. дело №1532/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Н. Ж., град С., да заплати на РИОКОЗ – С. З. , 320 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.