О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 24,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №120/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против решение от 12.10.2009г. по гр.д.3946/08г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- Р. Г. Т. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен” материалноправен въпрос „решаван противоположно от съдилищата”, „касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисление”. Посочил е общо, че едни съдебни състави приемали, че факта водещ до корекция за минал период в задължението на потребителя към електроразпределителното предприятие включвало констатиране на нарушението и изготвяне на справка, които факти били доказани по делото но счетени за недостатъчни от решаващия състав. Противоречиво било и тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия според касатора, който накратко в тази връзка е развил своето разбиране по приложението им. Други доводи не са развити. Към изложението са приложени две решения на Софийски градски съд.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната, не е поставила релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, който се дефинира като такъв, който обуславя конкретния решаващ извод на съда, от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Следователно, не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК общо поставения въпрос, формулиран като „касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисление”. Ясната и точна формулировка на този въпрос е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК№1/2009г., а неизпълнението на това задължение води до необосноваване на приложно поле на касационно обжалване. Освен това не са развити каквито и да било доводи свързани с изброените основания по текста, поради което не може да бъде направен и валиден извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото приложените решения на СГС не са били обсъждани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Тези решения третират различна фактическа обстановка – свързана с установеност на умишлено причинена техническа неизправност на отчитащото устройство, докато в разглеждания случай такава констатация не е налице, или липсва фактически идентитет на разглежданите хипотези, поради което и приложените решения са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развитото разбиране на страната относно тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия не подкрепя лаконичното твърдение за противоречивото им тълкуване. То е свързано по – скоро с оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и е относимо към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Налага се извод, че страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.10.2009г. по гр.д.3946/08г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД – гр. С. да заплати на Р. Г. Т. от гр. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: