О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 423 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2551/22. ХІІ.2008 г. на „С” ЕООД-гр. Плевен, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г от АК- П. , против решение № 272 на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 17. ХІ.2008 г. по т. д. № 488/08 г., с което, на основание чл. 240 ЗЗД, дружеството-настоящ касатор е било осъдено да заплати на З. Ю. И. от същия град с. в размер на 16 000 лв., получена по негова с/ка съгласно сключен помежду им писмен договор за паричен заем от 14.V.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 2.VІІІ.2007 г. и до окончателното й изплащане, както и 1 777 лв. съдебно-деловодни разноски, направени от ищцата в двете инстанции.
Оплакванията на касатора „С” ЕООД-гр. Плевен са за необоснованост и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, като се инвокират доводи, че процесният договор за заем бил изначално нищожна /привидна/ правна сделка, като за разкриването на абсолютната й симулация „не било необходимо до е съставено обратно писмо”, т.нар contre letter. С оглед това търговецът-настоящ касатор претендира касирането на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените срещу него от И. осъдителни искове да се отхвърлят в предявените им размери – като неоснователни и недоказани, ведно с направените във всички инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. изплатеният адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият касатор бланкетно се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновския апелативен съд се е произнесъл по въпрос, като бил и материално-, и процесуалноправен в същността си – този за абсолютната симулация като основание за нищожност на сделките, решен сега в противоречие с практиката на ВКС по приложението на този институт (Р. № 453 на ВКС, ІІ г.о. от 20.VІ.03 г., постановено по гр.д. № 990/02 г.), но който въпрос бил релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото въобще.
Ответницата по касация З. Ю. И. от гр. П. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „С” ЕООД-гр. Плевен.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на „С” ЕООД-гр. Плевен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Противопоставеното срещу осъдителните искове на З. И. възражение на ответника-настоящ касатор, че процесният договор за заем от 14.V.2007 г. бил нищожен – като привидна правна сделка /арг. чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД/, характеризира въпроса за неговата абсолютна симулация, по който въззивният съд се е произнесъл, като имащ едновременно има и материално-, и процесуалноправно естество. Същият този въпрос обаче, не удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е такъв, който не само е релевантен за точното прилагане на закона, но и е от значение за развитие на правото въобще. В законодателната уредба на нищожните сделки и, в частност, на привидните договори, не е налице непълнота или неяснота, които да следва се попьлват или, съответно, да се изясняват, посредством известните способи за тълкуване.
Несъмнено е, че позитивното гражданско право познава относителна и абсолютна симулация – като видови понятия за привидните договори /арг. чл. 17 ЗЗД/, но при твърдяната в случая от страна на търговеца-ответник абсолютна симулация на процесния договор за заем /като сделка, настъпването на чиито последици страните не са желаели, без обаче същата да прикрива друга, валидна сделка помежду им/ не се констатира обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд да е в противоречие с практика на ВКС, изразена в постановеното от състав на неговото ІІ-ро г.о. Р. № 453/20.VІ.03 г. по гр. д. № 990/02 г., което единствено разграничава тези два вида симулация на плоскостта на систематично тълкуване на нормата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД – от една страна, и тази на чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД – от друга, обосновавайки извод за допустимост на свидетелски показания в хипотезата на чл. 134, ал. 2, изр. последно ГПК /отм./. В заключение, ако неплащането на цената при консенсуалния договор за продажба би могло да се счита индиция /косвено доказателство/, че изглежда не е имало обща воля на страните по тази сделка, за да възникне в тежест на купувача задължение за плащането й, то, обратно: предоставянето на конкретна парична сума на друго лице при реалния договор за заем, оформен в писмена форма, съставлява категорично доказателство за това, че действителната обща воля на страните по тази сделка е била сумата да се предостави за временно ползване на търговеца-заемател срещу надлежно поетото от него задължение да я върне, което, според конкретната уговорка следвало да стане „в 14-дневен срок след писменото й изискване” от насрещната по този договор страна /заемодател/.
С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „С” ЕООД-гр. Плевен въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 17. ХІ.2008 г., постановено по търг. дело № 488/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2