3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 01.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1563 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗАД”А. България”срещу Решение № 33 от 10.02.2014 год. по гр.д.№ 316/2013 год. на Великотърновски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 84 от 10.06.2013 год. по гр.д.№ 1134/2012 год. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част.
С тази част е бил отхвърлен за сумата над 6746.18 лв. предявеният от [фирма] срещу Н. С. иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за присъждане на сумата 57103.48 лв.
Позоваването в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение въпроса: „В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16 Разд.ІІ от Приложение № 1 от Кодекса на застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг (съответно застрахователното покритие по сключена застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг), при условие че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг?”.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор Н. С. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и касационен контрол не следва да бъде допускан. Има искане за присъждане на разноски.
Няма постъпил отговор по чл.287 ал.1 ГПК от третото лице помагач [фирма].
Претенцията на ЗАД”А. България”срещу Н. С. е за възстановяване на изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка по риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” от страна на лизингополучателя“. Застрахователното правоотношение е възникнало за обезпечаване риска от неизпълнение по сключен на 15.02.2007 год. между [фирма] и Н. С. договор за финансов лизинг на лек автомобил. Няма спор, че поради неплащане на лизингови вноски, лизингодателят е отправил изявление към Н. за прекратяване на договора и връщане на автомобила. Установено е, че автомобилът е върнат на [фирма] Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпил застрахователен риск. След като му е изплатил застрахователно обезщетение и след приспадане на сумата получена от продажбата на автомобила на трето лице, застрахователят [фирма] е насочил регресното си притезание към С., която е оспорил иска по размер. Позовала се е на това, че е била изправна при плащането на лизинговите вноски и за период през който лизингодателят твърди неизпълнение; че е предала своевременно лизинговия автомобил в отлично техническо състояние, но той е отчужден значително по- късно.
За да приемат, че искът е неоснователен над посочения размер, съдилищата са се мотивирали с това, че настъпил застрахователен риск е бил налице само по отношение на евентуалните пропуснати ползи, настъпили вследствие предсрочното разваляне на договора за лизинг, но не и по отношение неплащането на непадежираните вноски след прекратяване на действието му и връщането на автомобила.
Настоящият съдебен състав счита, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на този въпрос не са налице, поради обстоятелството, че с Решение № 112/15.01.2015 год. по т.д.№ 2936/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд прие, че предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора.
Въззивното решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика, поради което основание за допускане на касационното му обжалване липсва.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация Н. С. сумата 400 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 33 от 10.02.2014 год. по гр.д.№ 316/2013 год. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на Н. С. С. сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.