О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 10.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №508/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 изр.първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от З. Г. М. от [населено място],област К. против определение от 17.10.2011г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№650/2011г. по описа на същия съд,с което се отказва да освободи от заплащане на държавна такса З. Г. М. за въззивно обжалване на решение №403/20.05.2011г. постановено по гр.д.№859/2009г. по описа на Кюстендилски районен съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Б. А. К. счита,че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С молба вх.№23338 от 16.08.2011г,депозирана по гр.д.№859/2009г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,от З. Г. М.,чрез пълномощника му адвокат Л. Н. А.,е поискано освобождаване на основание член 5 от ЗДТ от заплащане на държавна такса по обжалването на решението,с твърдения,че жалбоподателят М.,вследствие е претърпяна сърдечна операция е инвалид с решение на ТЕЛК от 25.10.2010г.,която молба е изпратена до Кюстендилски окръжен съд за произнасяне по същата.Към молбата е приложено експертно решение №1792 от засед.№147 от 25.10.2010г.,удостоверяващи временна нетрудоспособност-инвалид/60 %/ до 12.09.2010г.
С резолюция от 30.09.2011г.,въззивният съд е оставил молбата без движение и е дал указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за доходите си и на неговото семейство и декларация за имущественото си състояние.Съобщението с указанията на съда е било изпратено на молителя М.,връчено на лично на пълномощника му адвокат Л. А. на 03.10.2011г./лист 6 от делото/
С определението си от 17.10.2011г. по делото,въззивният съд е приел,че молбата е неоснователна,тъй като разпоредбата на член 5 ,б.”о” от ЗДТ,на която се позовава молителят е неприложима,същата касае специфични случаи,а в случая е налице задължение за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба,като в член 83 и 84 от ГПК са посочени случаите,в които съдът освобождава от заплащане на държавна такса и именно в тази връзка,на основание член 83 ал.2 от ГПК, въззивният съд е задължил въззивника М. да представи доказателства за доходите си и на неговата съпруга и декларация да имуществено състояние,което не е изпълнено от последния в указания от съда срок.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че молбата е неоснователна и на въззивника е отказано освобождаване от държавна такса.
В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение противоречи на член 5 б.”о” от ЗДТ,тъй като жалбоподателят М. е инвалид и със жалбата се прилага декларация за гражданско и имуществено състояние от 3.10.2011г.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е отказал на жалбоподателя М. да бъде освободен от внасянето на държавна такса по въззивната жалба, съгласно предвиденото в член 5 б.”о” от ГПК,тъй като тази разпоредба предвижда освобождаване от държавни такси на инвалидите в изрично посочените случаи,а именно при прехвърляне от едно учебно заведение в друго,от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини,установени със заключение на медицинска комисия.
В настоящия случай обаче,се иска освобождаване от държавна такса по подадена въззивна жалба вх.№22662 от 04.08.2011г. от З. М. против горепосоченото решение на първоинстанционния съд,която е оставена без движение като нередовна и са дадени указания за заплащане на дължима държавна такса по сметка на Кюстендилски окръжен съд в размер на 81,94 лева.
Съгласно предвиденото в член 83 ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица,за които от съда е признато,че нямат достатъчно средства да ги заплатят.По молбата за освобождаване е вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство,имуществено състояние удостоверено с декларация,семейното положение,здравословното състояние,трудовата заетост и други констатирани обстоятелства.
Пред въззивния съд жалбоподателят М. е представил единствено експертно решение на ТЕЛК за временна нетрудоспособност 60 %,поради общо заболяване до 24.10.2010г./лист 3 от делото/,като е отбелязано от комисията ,че лицето е в състояние да упражнява трудовите си задължения по настоящата професия-продавач при условията на труд описани в приложената производствена характеристика.Въпреки дадените указания от въззивния съд,жалбоподателят М. не е представил нито удостоверение за доходите си,нито декларация за семейно положение и имуществено състояние.
В настоящата частна жалба се твърди,че срока на инвалидност е продължен до 1.10.2013г.,като не се представят никакви доказателства за това.Едва пред настоящата касационна инстанция е представена декларация от жалбоподателя М. за гражданско и имуществено състояние,с която декларира семейно положение-разведен ,без деца,както и че не притежава недвижимо имущество и движимо такова с единична стойност над 1000 лева.Наред с обстоятелство,че не се представят доказателства за продължаване срока за инвалидност,няма данни и доказателства за доходите му,с оглед посоченото в горепосоченото решение на ТЕЛК,че лицето е в състояние за упражнява трудовите си задължения по настоящата си професия.
Ето защо,касационният съд намира,че правилно въззивния съд е приел с обжалваното определение ,че не са налице по отношение на жалбоподателя М. усолвията,предвидени в закона,свързани с възможността за освобождаване от дължимата държавна такса по въззивната му жалба в размер на 81,94 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.10.2011г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№650/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА З. Г. М. от [населено място],област К. да заплати държавна такса по настоящото производство в размер на 15 лева по сметка на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: