4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
С., 10,06,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 669/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №119 от 07.05.2012 г. по т.д. №67/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –гр.Р. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че „се касае за спор който е от съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос”. Направил е оплакване, че съдът бил пренебрегнал „ материалноправните разпоредби задължаващи доставчика – ищец реално да достави и прехвърли собствеността на стоката”, което противоречало на практиката на ВКС и съдилищата, че „ само едностранно съставените от доставчика фактури нямат правопораждащ ефект…” Посочено е също така лаконично, че съдът се е произнесъл и по „ съществен процесуалноправен въпрос противоречиво решаван от съдилищата във връзка с правото на ответника да прави възражения и представя доказателства в случай че е пропуснал да направи това в отговора на исковата молба.” Страната е посочилаq че съдът не е съобразил нейните възражения, а кредитирал представените от противната страна. Направен е кратък извод, че ВКС трябвало да уеднакви практиката, произнасяйки се по „ цитираните по-горе въпроси” . Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените общо въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта – първият без никаква относимост към разглеждания спор, тъй като по делото е било установено и въззивният съд подробно е изложил в мотивите си това, че представените спецификации за 2009, 2010г. и за 2011г. са двустранно подписани, двустранно е подписан и годишния акт за доставка за 2009г., изготвени са и двустранно подписани протоколи за отчетени количества доставки и освен това от икономическата експертиза е установено, че счетоводствата на двете дружества са водени редовно, като процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството както на ищеца така и на ответника. Следователно в случая, не е налице фактическа установеност на наличие на „едностранно съставени фактури” и лаконично посоченото в изложението по отношение на тях не е било предмет на разглеждане от въззивния съд.Вторият въпрос е общ и хипотетичен, като също така не е мотивирана връзка с решаващите изводи на съда, а и страната го е обосновала единствено с лаконично оплакване за неправилност на решението, без дори да посочи кое от възраженията й не е било разгледано, поради това процесуално поведение на съда и върху кой решаващ извод се е отразило, така че би променило постановения резултат.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено с оглед приложения акт на ВКС- решение по чл.290 ГПК- предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е приложил решение на ВКС по чл.290 ГПК, с което е прието, че непредставянето на отговор по чл.231 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, не освобождава съда да събира доказателства, да ги обсъжда и да съобрази служебно известни му факти. В случая въззивният съд не е приел нищо различно от това разрешение. Ответникът е участвал в производството, заявил е своето становище, а освен това, съдът е обсъждал подробно всички доказателства по делото, от които е извел своите правни изводи. Или при липсата на ясно формулиран конкретен правен въпрос и доводи за конкретно противоречие с решението на ВКС, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с така приетото, то и приложеното решение не обосновава извод за наличие приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и приложеното определение по чл.274, ал.3 ГПК, относимо към производство по чл.64, ал.2 ГПК, което е било проведено и в разглеждания случай, т.е.касае производство, различно от въззивното,решението, по което е предмет на касационно обжалване. Определенията по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен неточно от страната, не са сочени каквито и да било доводи, нито е поставен правен въпрос.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №119 от 07.05.2012 г. по т.д. №67/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: