ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 515
гр. София, 11.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова частно гр. дело № 456 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК.
С частна жалба с вх. № 4095/24.06.2011г., инж. М. З., в качеството си на директор на „Държавно горско стопанство – Б.“, обжалва определение от 09.06.2011 г., постановено по гр. д. 489/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която същото е осъдено да заплати в полза на Г. С. С. сумата от 1 000 лева, представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция. Излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд първо е извършил размяна на книжата преди да осъществи предварителна проверка по реда на чл. 262 ГПК. Твърди, че разноски в съдебното производство се дължат ако са реално извършени, както и че размерът на присъдените във възивното производство е прекомерно висок, с оглед на факта, че въззивната жалба е върната, поради просрочие и не са осъществени други процесуални действия по същество на делото. Иска отмяна на обжалваното определение.
Ответната страна не е депозирала отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение за да се произнесе, констатира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение, състав на Пазарджишкия окръжен съд е върнал въззивната жалба на „Държавно горско стопанство – Б.“ срещу първоинстанционното решение на Районен съд – Пазарджик, постановено по гр. д. № 4401/2010 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Със същото е присъдил в тежест на жалбоподателя заплащането на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Предмет на касационно обжалване е именно въззивното определение в частта за разноските.
Частната жалба е частично основателна.
По оплакването на жалбоподателя за извършено нарушение на процесуалните правила от страна на въззивния съд, следва да се отбележи, че проверката по чл. 262 ГПК е такава по редовността на въззивната жалба и се извършва от първоинстанционният /администриращ/ съд. Проверката по чл. 267 ГПК е такава по допустимостта на жалбата и се извършва след като въззивният съд е приел, че същата е редовна от външна страна. Несъмнено въпросът, свързан със срока на правото на обжалване, е предмет на изследване от съда във фазата на нейното допускане, а не във фазата на администрирането й.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че в случая разноски не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК изрично е регламентирано, че ответникът има право на такива при прекратяване на делото.
Настоящият състав счита обаче, че оплакването в частната жалба за прекомерност на присъдените разноски е основателно. Производството по настоящото дело е образувано по искове с правно остнование чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по -малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна защита, а по други трудови дела съответно 150 лева. В случая минималното възнграждение възлиза 390 лева /240 + 150/, а съгласно параграф 2 от наредбата трикратния му размер е 1 170 лева . По аргумент на чл. 9 от същата то следва да се редуцира с V4, а именно със сумата от 292.50 лева, тъй като адвокатът на ответната страна е изготвил единствено отговор на въззивната жалба, без да е извършвал други процесуални действия пред въззивния съд. Още повече същият е бил наясно, че жалбата е просрочена като в отговора изрично е поискал от съда да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимостта й.
Предвид горното, присъденото с обжалваното определение в полза на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева следва да бъде редуцирано до 877.50 лева.
С подадената частна жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на 111 лева, от които държавна такса за настоящото производство – 15 лева и адвокатски хонорар – 96 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, след извършване компенсация на вземанията за разноски на двете страни, обжалваното определение следва да бъде отменено за разликата над сумата от 766.50 лева до присъдения със същото размер от 1 000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.06.2011 г., постановено по гр. д. 489/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която „Държавно горско стопанство – Б.“, представлявано от инж. М. З. е осъдено да заплати в полза на Г. С. С. разликата над сумата от 766.50 лева до присъдения със същото размердот 1 000 лева .
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател) Членове: