О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 12.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..………..……. и с участието на прокурора………………………………..…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2956 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 16919/3.Х.2018 г. на „Севекс фарма” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие ат АК-Плевен против онази част от определение № 2570 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 10.VІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 4085/2017 г., с която е била оставена без разглеждане молба (с вх. № 185/5.І.2018 г.) на търговеца настоящ частен жалбоподател за изменение на постановено по същото дело въззивно решение № 2619/14.ХІІ.2017 г. в имащата характер на определение негова част за разноските.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, дружеството настоящ частeн жалбоподател претендира отменяване на този съдебен акт.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба Военномедицинска академия-София писмено е възразила чрез своя гл. юрисконсулт както по допустимостта на частната жалба, така й по основателността на съдържащото се в нея бланкетно оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС, претендирайки за прекратяване на настоящето производство пред ВКС или – алтернативно, за потвърждаване на атакуваното определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на „Севекс фарма”ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да остави без уважение молбата на дружеството /така както впрочем и идентичната молба на въззивника ВМА/ за допълване /а не за изменение!/ на постановеното по същото дело въззивно решение с част, отнасяща се до отговорността на страните по спора за разноски, съставът на САС е приел, че искането на търговеца настоящ частен жалбоподател било неоснователно „по съображения, изложени в решение № 2619/14.ХІІ.2017 г.” Видно от мотивите на това въззивно решение е, че процесуалното качество на „въззивник” в производството пред САС е имала Военномедицинската академия, докато искането на въззиваемата /ответна/ страна в този процес „Севекс фарма” ООД с правно основание по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на направените в същото пр-во разноски е било преценено като подлежащо на удовлетворяване: „предвид изхода на спора”. Независимо от това, че по делото надлежно е бил представен Списък по чл. 80 ГПК с посочен в него като изплатен адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), разноски в полза на въззиваемата страна в процеса пред САС не са били присъдени нито с решението му от 14.ХІІ.2017 г., нито с атакуваното сега негово определение от 10.VІІІ.2018 г.
При тези данни по делото в процесния случай се налага констатация, че последното е неправилно, като постановено в при допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка с отговорността на страните за разноски: чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК вр. чл. 78, ал. 2 ГПК. На това основание то ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на въззивната инстанция: със задължителното указание за допълване на решението й от 14.ХІІ.2017 г. с част за разноски, удовлетворяваща, съобразно изхода на спора, искането на „Севекс фарма” ООД-София, обективирано в молбата на търговеца с вх. № 185/4.І.2018 г.
В заключение, като неоснователно ще следва да бъде преценявано защитното възражението на ответната Военномедицинска академия за недопустимост на настоящата частна жалба: предвид наличието на приложен към исковата молба на търговеца договор за правна защита и съдействие, както и адвокатско пълномощно /л. 39 от приложеното първоинстанционно дело № 8013/2013 г. по описа на СГС/ за образуване и водене на делото до приключването му във всички инстанции /вкл. и в производства за отмяна/, видно от които е, че договореното адвокатско възнаграждение е било изплатено в пълния негов размер.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2570 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 10.VІІІ.2018 г., постановено по ч. т. д. № 4085/2017 г. В ЧАСТТА МУ, с която е била оставена без уважение молба (с вх. № 185/5.І.2018 г.) за допълване /на за изменение!/ на постановеното по същото дело въззивно решение № 2619/14.ХІІ.2017 г. с част за разноски.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския апелативен съд със задължително указание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2