O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 14.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2275 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 153324/09.12.2015 год. на Е. П. И. и И. П. И. заявена чрез процесуалния им представител адв. С. Б. – САК срещу Решение от 19.10.2015 година .гр.В.д Nо 3325/2015 година на Софийския градски съд по допускане на делбата, , в частта с която е признато за валидно и породило правните си последици Саморъчно завещание от 14 май 2006 година на П. К. в полза на П. И.- К., както и в частта , с която са определени правата на съделителите по отношение на делбения имот- апартамент в [населено място] , [улица]No 40Б ап.7
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Наведени са доводи за незаконосъобразност изцяло са в насока неуважените от съда възражения за недействителност на саморъчното завещание в полза на П. К. на основание липса на авторство –респ. липса на воля поради неразбиране на свойството и значението на извършения акт на разпореждане по силата на процесното завещание. Поддържа се , че изводите на съда са неправилни, тъй като не са съобразени с доказателствата по делото за психическото и здравословно състояния на завещателя.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за възможността съдът да основава изводите си относно релевирана недействителност на саморъчно завещание само въз снова заключението на експертиза,без да съобразява останалите доказателства, събрани по делото, а относно процесуалния въпрос касаещ възможността съдът да се постанови законосъобразен съдебен акт при нарушени правила за правилното разпределение на доказателствената тежест и за точното приложение на чл. 236 ал.2 ГПК , защитата на касатора поддържа основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Решение по гр.д. No 339/2011 година на ВКС- IV г.о. и ТР 1/2000 год. т.6 и т.7 на ОСГК на ВКС.
С писмен отговор , подаден извън срока по чл. 287 ГПК от дата 14.11.2017 година П. Д. И.- К. , като ответник по касация оспорва основателността на релевираните основания за допускане на касационно обжалване , като във формулирания въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК въвежда довод , че не са обсъдени останалите доказателства по делото, което не е вярно, поддържа се , че обжалваното решение е правилно по същество и не са налице основание нито за допускане на касационно обжалване, нито за евентуална отмяна. Претендират се разноски за защита пред касационния съд.
По делото е постъпило писмено становище и от С. И. С., с доводи свързани с липсата на правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год./ намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора- съдебна делба на недвижим имот със съединени искове за недействителност на саморъчно завещание и възстановяване на запазени части , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и като обсъди доводите на страните на база закона , в редакцията му до изм. с БВ. Бр.86/2017 година , намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .
С ТР 1/2013 година , прието на 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите , касаещи правомощията на въззивната инстанция като такава, са дадени задължителни разяснения за начина на формиране на вътрешното убеждения на съда при решаване на делото от въззивната инстанция. Доколкото заложените принципни постановки на ОСГТК на ВКС не сочат на отклонения, то всяко позоваване на несъблюдаването им , съставлява процесуално нарушение , което може да бъде разгледано и обсъдено от касационния съд само и ако касационното обжалване е допуснато.
При данните по делото не може да се отрече , че въззивният съд е базирал изводите си въз основа на доказателствата по делото.Относно възражението , че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя , въззивният съд с действително е обсъдил и базирал безусловните си изводи на експертните заключения по делото. Доколкото изцяло предоставения сравнителен материал не е дал основание за отклонение в мненията на експертите по съдебно -почеркова експертиза на друго становище освен , че документът е написан и подписан от наследодателя П. К. , то съдът е бил изцяло обвързан от експертното становище-по арг. на чл.193 ал.2 ГПК и чл.194 ал.2 ГПК.
Данните по делото сочат , че въззивният съд е достигнал до извода, че наследодателят не е бил в състояние да не разбира свойството и значението на извършения от него акт на безвъзмездно разпореждане с имуществото си за след своята смърт в полза на третата си съпруга , не само въз основа на спорния медицински документ- освидетелстване на менталното състояние , направено по лично искане , но и след като е обсъдил събраните по делото доказателства. Заложеният като основен компонент в изведените процесуални въпроси елемент „необсъждане на доказателствата „ не може да бъде приет , само защото насоката на изводите , направени от съда не са в интерес на обжалващата страна.след като въпросите не са формулирани коректно, то и исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По искането на ответника П. И.- К. за разноски. Като констатира , че искането е направено извън срока за отговор на касационната жалба , настоящият съдебен състав на ВКС намира , че то не може да бъде уважено. За страната , предвид на изложените съображения за късния отговор , е съществувала възможността надлежно да поиска възстановяване на пропуснатия процесуален срок, ако е искала да се възползва от всички преимущества на същия –в т.ч. искането за разноски да е своевременно. Приемайки , че това искане е преклудирало с изтичане на срока за отговор, настоящият състав счита , че същото не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 153324/09.12.2015 год. на Е. П. И. и И. П. И. заявена чрез процесуалния им представител адв. С. Б. – САК срещу Решение от 19.10.2015 година .гр.В.д Nо 3325/2015 година на Софийския градски съд по допускане на делбата, , в частта с която е признато за валидно и породило правните си последици Саморъчно завещание от 14 май 2006 година на П. К. в полза на П. И.- К., както и в частта , с която са определени правата на съделителите по отношение на делбения имот- апартамент в [населено място] , [улица]No 40Б ап.7.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация П. Д. И.- К. за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :