О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 808/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5265 от 19.10.2017 г. по в.гр.д. № 556/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград е потвърдено решение № 115 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 438/2016 г. на Районен съд – Петрич, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Г. М. А. и Д. А. А., че В. М. П. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение ”жилище-апартамент”, с идентификатор 56126.601.570.2.2 по КККР на [населено място], с площ 120 кв.м, ведно с принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата, средно – южно таванско помещение и идеални части от правото на строеж, който обект се намира в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор 56126.601.570, и ответниците са осъдени да й предадат владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. М. А.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че праводателите на ищцата не са придобили правото на собственост върху жилището на основание придобивна давност, тъй като същото е било собственост на Ж., а съгласно чл. 86 ЗС в редакция преди изменението в ДВ бр. 31/1990 г. и чл. 31, ал.3 ЗК от 1991 г./ отм./ този придобивен способ е неприложим по отношение на имотите и вещите, собственост на кооперации.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: Може ли член – кооператор на Ж. да се позовава на придобивна давност срещу Ж., докато е неин член; От кой момент по принцип жилище в Ж. може да се придобие по давност. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на І г.о и ТР № 44/75 г. на ОСГК/ неправилно посочено като ТР № 44/ 1977 г./.
По делото е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от В. М. П. чрез нейния пълномощник адв. М. Р., в който се изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а по същество- че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 72, т.І, нот. дело № 70/2016 г. на нотариус с № 510 в регистъра на Нотариалната камара, М. Х. А. и съпругата му П. В. А. дарили процесният недвижим имот на своята дъщеря В. М. П.. Своето право на собственост дарителите установили с нотариален акт № 176, т.І, нот. дело № 162/2008 г., с който били признати за собственици на имота на основание придобивна давност. По делото е установено и не е било спорно между страните, че жилището е изградено чрез Ж., на която М. Х. А. е бил член. С протокол от 17.11.1979 г. членовете на Ж. са извършили окончателно разпределение на изградените в сградата етажи, мазета, гаражи и тавански помещения, като на М. Х. А. е разпределен етаж втори с югоизточно изложение, гараж № 1, мазе № 1 и таванска стая № 3. По делото няма данни въз основа на това разпределение членовете на Ж. да са били снабдени с нотариални актове по реда на чл. 35, ал.2 ЗЖСК. С гласни доказателства по делото е установено, че процесното жилище е било довършено през 1980 г. и семейството на М. и П. А. се нанесло да живее в него, заедно с двете си деца – ищцата В. П. и ответникът Г. А.. През 1998 г. ответникът Г. А. сключил граждански брак, и със съпругата си останали да живеят в жилището, заедно с неговите родители и сестра му. Последвана живяла в жилището до 2003 г., когато се омъжила и се установила да живее на друго място.
В отговор на релевирания с въззивната жалба довод, че праводателите на ищцата не са могли да придобият правото на собственост върху спорното жилище по давност, тъй като същото е построено чрез Ж., която придобива собствеността върху построеното до снабдяване на член- кооператорите с нотариални актове за разпределените им обекти, и поради това по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изм. ДВ бр. 31/1990 г. и чл. 31, ал.3 ЗК от 1991 г./ отм./ за придобиване по давност, въззивният съд е приел, че имот-собственост на Ж., може да бъде придобиван по давност, включително и от член- кооператор, на когото този имот е бил разпределен. При формиране на този извод се е позовал на разрешението, дадено с т.1 от ТР № 5 от 24.06.2017 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че забраната на чл. 31, ал.3 ЗК от 1991 г. не намира приложение по отношение на имуществото на Ж., тъй като този вид кооперации съществено се различават от кооперациите по ЗК.
Предвид изложените от въззивната инстанция съображения за уважаване на предявения иск настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Основният спорен по делото въпрос – може ли да се придобие по давност самостоятелен обект, който е собственост на Ж., е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР № 5 от 24.06.2017 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГК, с която се приема, че забраната на чл. 31, ал. 3 от ЗК от 1991 г. (отм.) не намира приложение спрямо имуществото на жилищностроителните кооперации поради спецификата на имуществените отношения, които урежда Законът за жилищностроителните кооперации. В същия смисъл е и решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на І г.о. , в което се приема че разпоредбата на чл. 31, ал.3 ЗК от 1991 г., действала в периода от 03.08.1991 г. до 03.01.2000 г., не намира приложение към имотите, придобити от Ж., както и че няма пречка член-кооператор да придобие по давност обекта, определен за него, след като сградата е построена и единствено бездействието на органите на Ж. е причина правото на собственост да не бъде придобито по предвидения в чл. 35, ал.2 ЗЖСК ред.
Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК на ВС е неотносимо към повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и разрешени от въззивния съд въпроси, поради което не може да обосноване допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. М. А. следва да бъде осъден да заплати на В. М. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв., доказани с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 01.02.2018 г., сключен с адв. М. Р..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5265 от 19.10.2017 г. по в.гр.д. № 556/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Г. М. А. да заплати на В. М. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: