3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4096 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. В. Г., В. К. Б. и [фирма], срещу решение № 1021 от 29.05.2013г. по в.гр.д. № 2164/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1211/ 24.02.2012г. по гр.д. № 3109/2006г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, за отхвърляне на главните исковете с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ и на евентуалните искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ПТП.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата, [фирма] и Б. И. А., не депозират отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност- деяние, намиращо се в противоречие с правна норма, поради което не може да се приложи презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която има за последица единствено разместване на доказателствената тежест по отношение доказването на субективното отношение на дееца в случаите, когато е установено наличието на останалите елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД / авторство на деянието, противоправност му и вреди от деянието/. Посочено е, че отсъствието на противоправно деяние изключва ангажирането на отговорността, както на лицето, сочено от ищците, като пряк причинител на вредите, понесени от тях в резултат на ПТП, така и функционалната отговорност на застрахователя, сключил с това лице договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Въззивният съд е извел горните изводи на плоскостта на разпределението на доказателствената тежест по чл.127, ал.1 ГПК. Според показанията на св. М. Ч., автомобилът на ответника по иска по чл.45 ЗЗД, Б. А., се е приближил към кръстовището на [улица]и [улица]по време на зелен за него сигнал на светофара. Аргументирано е, че свидетелят не се намира в никакви отношения, с която и да е от страните по делото, поради което съдът е приел, че неговите показания не са повлияни от каквото и да е лично отношение в полза или във вреда на ищеца или ответниците. Освен това, съпоставката между изложението му и данните за фазите на работа на светофарната уредба, почерпени от приетата циклограма, и констатациите на вещото лице по А., не сочат на недостоверност на разказа му. Не са налице и данни за направени от този свидетел различни по съдържание изявления по време на предварителното производство, което да постави под съмнение обективността на показанията му, като изложението му не се опровергава и от съдържанието на представената по делото страница първа от констативен протокол № К-355. Обсъдени са и показанията на посочените от ищците свидетелите – С. и Б., според които автомобилът, управляван от другия участник в ПТП, Г. Г., е бил спрян на червен сигнал на светофара и е потеглил при зелен сигнал на светофара. Те също са били очевидци на произшествието, тъй като са се намира в автомобила, движещ се зад автомобила, управляван от Г. Г.. Тези свидетели, ищците и водача Г. са били част от една група – заедно са били на кино преди настъпването на ПТП, поради което съдът е приел, че не е налице причина показанията на лицата, намиращите се към датата на ПТП най-малко в отношения на лично познанство с ищците – физически лица, да бъдат третирани като по-достоверни в сравнение с тези на св. Ч.. Като е взел предвид заключението на А., според която по технически път, с оглед обективните данни по делото, не може да се определи кой водач на МПС, участници в ПТП, на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището, взаимно изключващи се показания на двете групи свидетели, липсата на основания показанията на св. Ч. да бъдат игнорирани като недостоверни, решаващият състав е приел, че ищците не са доказали, съобразно доказателствената тежест, разпределена по чл.127, ал.1 ГПК, че водачът Б. А. е нарушил правилата на движение по пътищата и по-конкретно – да е навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофара.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Следва ли съдът да преценява заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на страните при прилагането на чл.136 ГПК /отм./ с оглед всички други данни по делото и на плоскостта на това дали свидетелят ще бъде облагодетелстван при определен изход от делото?; /2/ За възможността съдът да се позове на писмени доказателства, които не са били приети по установения по чл.111, ал.1 ГПК /отм./ ред, както и на заключение на А., при изготвянето на която експертът е използвал неприети по делото доказателства, както и за възможността съдът да обсъжда част от документ и относно задължението му да укаже представянето на документа в цялост, след като страната е поискала приемането на документа?”. Поддържа се, че по отношение на първия въпрос е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС и на съдилищата – основания чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като спрямо втория въпрос касаторите се позовават само на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първият въпрос, предпоставя възприемане на твърдението на касаторите, че според въззивния съд, свидетелите на ищеца са заинтересовани от изхода на делото, каквито изводи не са направени в атакувания акт. В случая, апелативният съд е обсъдил и съпоставил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е изразил становището си относно механизма на ПТП, като фактите и обстоятелства и преценката на доказателствения материал по делото са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да бъдат взети предвид във фазата на селектиране на касационната жалба.
По отношение на втория сигмент въпроси относно неприемането на представен по делото документ- констативния протокол, непълнотата на документа и позоваването в А. на неприети по делото доказателства, също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въпросът се поставя за първи път пред касационната инстанция, без да се съдържа оплакване за това от касаторите във въззивната им жалба. Нещо повече, именно касаторите, които са представили с исковата си молба страница първа от констанивния протокол, във въззивната си жалба, противно на становището си в касационната жалба, сочат, че документът е приет от първоинстанционния съд, позоват се на констатациите в него и искат да се ползват от тях.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1021 от 29.05.2013г. по в.гр.д. № 2164/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.