4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №419/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
[фирма] – Д., е предявил против [фирма] – Д., и ЧСИ В. Е. Р., в качеството и на физическо лице, пасивно субективно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството – ищец, не дължи сумата 27472 лева, разноски по изп.д.№162/2010 г. по описа на ЧСИ В. Р.
С определение №844/28.12.2010 г. по гр.д.№821/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., производството по делото е прекратено.
С определение №158/11.3.2011 г. по ч.гр.д.№110/2011 г., по частни въззивни жалби от [фирма] – Д., и от [фирма] – Д., Варненският апелативен съд, г.о., е потвърдил определението на първата инстанция.
С допълнително определение №294/17.5.2011 г. по горепосоченото дело, Варненският апелативен съд по молба от В. Е. Р., по реда на чл.248, ал.1, във връзка с чл.253 ГПК, е осъдил [фирма] – Д., да заплати на молителката разноски за адвокатски хонорар в размер на 3600 лева. Въззивната инстанция е приела, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от молителката и са налице доказателства за присъждането им. Освен това съдът е приел, че разноските се търсят за въззивното частно производство.
Срещу определението, с което са присъдени разноски е подадена частна жалба от ищеца [фирма] – Д. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Като оплакване се сочи, че първоинстанционното определение за прекратяване на делото не е било обжалвано от ответницата по исковата молба в частта му са разноските от страна на В. Рогова и обект за въззивната проверка е било само определението за прекратяване на първоинстанционното производство. Поради това се навежда довод, че съдът съгласно чл.81 ГПК може да присъди разноски само за въззивната инстанция, като възприемането на обратното би означавало да се погази забраната по чл.271 ГПК, която забранява да се влошава положението на жалбоподателя. Освен това се навежда и довод, че страната, в полза на която са присъдени разноските, не е представила списък съгласно чл.80 ГПК, което е необходима предпоставка за тяхното присъждане. Повторно се твърди, че присъдените разноски не се отнасят за първата инстанция и са прекомерни, защото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, особено като се има предвид, че делото не е разглеждано в открито заседание. Моли се отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – В. Е. Р., посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата по частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяване на обжалваното определение. За да се произнесе по съществото съдът съобрази следното:
С оглед изложеното в петитума на частната жалба предмет на обжалване е само размерът на присъдените на ответницата по исковата молба разноски в размер на 3600 лева за въззивното производство.
В отговора си срещу въззивната частна жалба от ищеца ответницата е поискала по категоричен начин присъждане на направените от него разноски и е представено пълномощно и договор за правна защита.
В случая позоваването от страна на частния жалбоподател вв настоящото производство на разпоредбата на чл.80 ГПК е неоснователно.
Смисълът на визираната разпоредба не е този, който жалбоподателят влага в него. Посочената разпоредба създава улеснение за страните и за съда, като при представянето на списък с разноските страната, която ги претендира конкретизира претенцията си за тях, а другата страна може да поиска прилагането на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Смисълът на правилото на чл.80 ГПК е във второто изречение на нормата, а именно, че при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, е да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай че съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК има за последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането. В процесния случай направените от ответницата по частната жалба разноски за въззивното производство са опредметени в договора за правна помощ и не е налице трудност при определянето им. Освен това липсата на списък по чл.80 ГПК би се отразило негативно само върху ответника по частната жалба в случай, че същият е недоволен от акта на съда по отношение на разноските. Поради това непредставянето на списък на разноските за въззивното производство не е основание за отмяна на определението на окръжния съд в частта за разноските.
Относно възражението на частния жалбоподател за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че то също е неоснователно. От представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ се установява, че същият не противоречи по отношение на договорения адвокатски хонорар на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 и §.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото адвокатско възнаграждение за адвокат. Претенцията по исковата молба е в размер на 27472 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от посочената наредба размерът на адвокатското възнаграждение е 999,44 лева, което съотнесено към нормата на § 2 ат Допълнителните разпоредби на наредбата формира сумата 2998,32 лева, към която като се прибави ДДС – 20%, се получава сумата присъдена в обжалваното определение.
Не е налице и нарушение на забраната по чл.271 ГПК, тъй като производството за разноските, направени от ответницата по исковата молба В. Р. е инициирано от самата нея.
Поради това изцяло неоснователни са наведените с частната жалба оплаквания.
Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №294/17.5.2011 г. по ч.гр.д.№110/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: