О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4454 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 523 от 25.03.2013г. по гр.д.№ 387/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което отменено решение № 4541 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 20740 /2011г. на Пловдивски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от кастора иск по чл. 76 ЗС против Д. В. С. да възстанови отнетото от дружеството по скрит начин владение върху движими вещи, подробно изброени, съставляващи оборудване на кафе-ресторант „Х. среща”, находящ се в [населено място],[жк] [улица].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като според касатора по този иск не следва да се доказва владение върху всяка отделна вещ, а е достатъчно установяването, че се касае за обект с посоченото функционално предназначение и, че вещите са предоставени по договори за съхранение на определени продукти и рекламата им и по заем за послужване за дообзавеждане на обекта.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК е формулиран въпроса „следва ли когато лицето е търговец, чието имущество като съвкупност от движими вещи е отнето по скрит начин, защитавайки се с иск по чл. 76 ЗС да установява по отделно местонахождението на всяка една от вещите, необходими за осъществяване на дейността, след като дейността се е развивала в конкретен търговски обект, за функционирането на който е била предназначена съвкупността от вещи” Посочено е и, че с въззивното решение се нарушава т. 19 от ТЗ № 1/04.01.2001г. поради това, че мотивите на решението отразяват проверяваща, а не решаваща дейност на съда.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация поради това, че въпросът не е точно формулиран и не определя крайния извод от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът [фирма] е пренаел от [фирма] с договор от 07.12.2009г. обект, находящ се в [населено място], на [улица], а последния е наел обекта от ответника Д. В. С.. С уведомление от 07.04.2011г. [фирма] е заявил, че иска да прекрати договорът за съвместна дейност и ще предаде обекта и движимите вещи на 01.07.2011г. От показанията на св. Г. Т. – наемател на съседен обект се установява, че още през май 2011г. обекта един ден останал отключен без надзор, От него били изнасяни вещи от трети лица. Съдът е приел, че е доказано, че са доставени вещи като рекламни съоръжения и по договор за заем за послужване, както и по покупка. Искът е отхвърлен обаче, защото не се установява, че тези вещи са били в държане на ищеца към момента на отнемане на владението – 01.06.201г., което е основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 76 ЗС
Поставеният правен е свързан с мотивите на съда, но не определя пряко изхода от спора. От теорията е ясно, че съвкупността от вещи дори да има общо функционално предназначение е различна от обособен обект на собственост и от съставната вещ. Съвкупността се състои от отделни вещи, които имат самостоятелно съществуване и дори да се отдели някоя от тях, останалите вещи запазват обособеността си за разлика от съставната вещ, при която отделянето на някаква част дори тя да съществува като самостоятелна променя характеристиката и предназначението на съвкупната вещ. Собствеността и другите вещни права не е върху съвкупността, а върху отделните вещи, които я образуват. Съвкупността от вещи има правно значение само когато закона изрично и придава такова, като например наследството, или търговското предприятие. На правна защита подлежи правото на собственост и владението, респективно държането върху всяка определена вещ, а не от съвкупността от вещи. Тя не е постоянна по състав.
Няма основание да се приеме, че не следва да се доказва упражняването на владение, или държане върху всяка вещ от съвкупността към момента на отнемането му, тъй като всяка от вещите, обслужващи кафе-ресторанта може да има самостоятелно съществуване, може да бъде заменена с друга и дори да бъде изнесена, заведението може да съществува. Законът не е придал правно значение на тази функционална съвкупност от вещи, поради което не може да се приеме, че щом в този обект се развива търговска дейност, то предоставените за обзавеждането му движими вещи са постоянно в обекта. Страните също не са уговорили в договора обзавеждането на ресторанта, състоящо се от конкретни вещи да се третира като една вещ.
Поставеният въпрос касае ясна теоретична постановка, не е въпрос на тълкуване и прилагане на неясна, или непълна правна норма, поради което не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Вторият въпрос за това, че мотивите на въззивното решение отразяват проверяваща, а не решаваща дейност на съда в нарушава т. 19 от ТЗ № 1/04.01.2001г. не обосновава основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззвиният съд е изложил мотиви за отхвърляне на иска, като се е съобразил с доказателствата по делото, които не установяват към 01.06.2011г. кои от получените от дружеството вещи са били в обекта.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 25.03.2013г. по гр.д.№ 387/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: