О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 28.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.06.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2997 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. К. от [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 27 от 23.04.2014 год., по въз.гр.д. 53/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 86 от 06. 12. 2013 год., по гр.д.№ 414/2012 год. и по предявения главен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, е признато за установено, че ищецът от [фирма] има изискуемо вземане срещу настоящия касатор, като ответник, по договор за ипотечен кредит от 12.05.2008 год. , формирано от: 45 840.68 лв.- главница, 12 760.21 лв -. договорна лихва за периода 29.05.2009 год. – 17.10.2011 год. и 1713 лв. – наказателна лихва за посочения по- горе период периода, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2011 год. до окончателното и плащане и разноски за заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение , въз основа на документ по ч.гр.д.№ 6214/2011 год., като е отхвърлен обратния иск на същия срещу „О.-А. ЖИВОТОЗАТРХОВАТЕЛНОДРУЖЕСТВО”АД, [населено място] за сумата 60 313.89 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Касаторът твърди, че като е приел за него, „че не е налице пряко право до претендира застрахователно обезщетение на основание соченият договор за застраховка по застрахователна полица № 2006, със страни”О.”АД и „О. А. Ж.”АД, който извод е незаконосъобразен и необоснован” въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а приемайки, че „правото на иск на застраховано лице- кредитополучател по застраховка”Ж.”, сключена от и в полза на кредитора за обезпечаване на задължението по кредита е уредено в чл.242 КЗ, съгласно който физическото лице има право на иск срещу застрахователя при настъпило застрахователно събитие и когато не е било страна по застрахователния договор, но при условие, че е платило задължението, за да може да се суброгира в правата на Банката и да иска дължимата застрахователна сума” се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място] в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е възразило по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК и алтернативно на неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Уредено в действащия ГПК като факултативно, а не задължително достъпът до касационен контрол се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от селективните основания по чл.280, ал.1 т.1- т.3 ГПК.Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос е винаги специфичен за делото, по което обжалвания съдебен акт е постановен и включен в предмета на конкретния правен спор следва да е обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд и чрез тях крайния изход на делото. В този см. значението му се определя от правните аргументи на съда по същество, относно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетите за установени факти и доказателства. Следователно анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт, при така твърдените пороци за изграждането им, е ирелевантен към предпоставките за достъп до касация, които са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В случая касаторът не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/или процесуално право, по отношение на който следва да се преценяват поддържаните от него селективни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но тай не би могъл да бъде изведен и от съдържанието на твърденията в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса. Отсъствието на изискуемата се обща главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, изключва, според задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, наличието на процесуална възможност касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество.
Отделен остава въпросът, че касаторът, комуто е доказателствената тежест да докаже предпоставките за допускане на касационен контрол, не е аргументирал и нито едно от селективните основания на чл.280, ал.1 ГПК, на които едновременно и бланкетно се е позовал, без да посочи къде съзира противоречие с практиката на съдилищата или къде дадените разрешения в обжалвания въззивен съдебен акт се отклоняват от задължителната практика на ВКС, която въобще не е цитирана.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК му се следват при този изход на делото, но при доказано реално извършване на същите, каквито в случая не са ангажирани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 27 от 23.04.2014 год., по въз.гр.д. 53/2014 год.
ОПРЕДЕЛЕТНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: