О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
Гр. София, 28.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1985/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 241 от 31.03.2015 г., постановено по ч. т. д. № 192/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 4786 от 10.12.2014 г. по т. д. № 1023/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството – жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото съдебно решение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навежда се оплакване, че въззивният съд е нарушил материалния и процесуалния закон като не е взел под внимание наличието на непредвидено обстоятелство, изразяващо се в липса на връзка между пълномощника по делото и управителя на дружеството – жалбоподател, и не е изпратил съобщение за нередовността на жалбата на адреса на дружеството.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси : „При заявена от процесуалния представител по делото липса на връзка между него и доверителя му представлява ли това „непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК; При заявена от процесуалния представител по делото липса на връзка между него и доверителя му следва ли съдът служебно на основание чл.7 ГПК да изпрати съобщенията за нередовност на въззивната жалба на дружеството, а не на неговия процесуален представител”.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на срока за обжалване на решението по т. д. № 1023/2013 г., Варненски апелативен съд е приел, че извън липсата на връзка между клиента и процесуалния представител по делото, в молбата не се сочат основателни причини в подкрепа на искането за възстановяване на пропуснатия срок. При постановяване на определението въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че по искане на процесуалния представител на частния жалбоподател, аргументирано с липсата на връзка между него и управителя на дружеството, първоинстанционният съд двукратно е продължавал срока за внасяне на държавната такса за въззивно обжалване на решението по делото. С оглед на това е приел, че искането за възстановяване на срока по причини, послужили като основание за продължаването на срока, съставлява злоупотреба с право за сметка на другата страна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не отговарят на общото изискване за достъп до касация. Първият от въпросите е от значение за правилността на обжалваното определение, тъй като отговорът му изисква преценка дали въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че заявената от процесуалния представител на страната по делото липса на връзка между него и доверителя му не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване не може да се допусне по съображения, че обжалваният въззивен акт е неправилен. Вторият въпрос – дали при заявена от процесуалния представител липса на връзка между него и доверителя му съдът следва служебно да изпрати съобщение за нередовността на въззивната жалба на самата страната по делото, не е обуславящ за изхода на производството по чл.64 ГПК, а е свързан с разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на държавната такса за въззивно обжалване, което не е предмет на настоящото производство. Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради отсъствието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която частният жалбоподател се е позовал бланкетно. По въпроса кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна и задължителна практика на ВКС – определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на І г. о., определение № 11/0501.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на ІV г. о., определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на ІІ т. о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на І г. о. и др., в която е възприето разрешението, че : Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие; Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока; Дали определено обстоятелство е особено непредвидено по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК се преценява въз основа на фактите по всяко конкретно дело. Като е приел, че липсата на връзка с управителя на дружеството – жалбоподател, сочена от процесуалния представител на дружеството като причина за пропускане на срока за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване и едновременно с това като основание за възстановяване на срока, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.64, ал.2 ГПК и няма основание същото да бъде допускано до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 192/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 241 от 31.03.2015 г., постановено по ч. т. д. № 192/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :