2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 30.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4782 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. В. дьо К. срещу разпореждане от 23.04.2013 г., постановено по частно гр. дело № 656/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 3637/01.04.2013 г., подадена от същия жалбоподател срещу определение № 561/11.03.2013 г., постановено по същото частно гражданско дело.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност и за недопустимост на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че жалбоподателят е изпълнил всички дадени му от съда указания за отстраняване нередовностите на върнатата частна касационна жалба. В тази връзка се изтъква, че жалбоподателят е посочил множество въпроси от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона с аргументация на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поддържа се и че е напълно достатъчно посочване на едно от основанията за допускане на касационно обжалване, а това, че е посочено и друго такова – противоречие с практиката на ВКС, при направено искане за удължаване на срока за представяне и посочване на решения на ВКС, не е основание да се връща частната касационна жалба. Поддържа се и че като не е разгледал искането за продължаване на срока, апелативният съд постановил недопустимо разпореждане.
Ответницата Н. А. Ю. не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна – досежно оплакването за неправилност на обжалваното разпореждане, по следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане от 23.04.2013 г., въззивният съд е приел, че с подадената в срок – по пощата на 18.04.2013 г., молба, постъпила в съда на 22.04.2013 г., жалбоподателят е отстранил само част от констатираните с разпореждането от 05.04.2013 г. нередовности на частната касационна жалба, като не е посочил и обосновал кой е материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което да обуслови извод за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, и като не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която твърди, че е решен спора, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че указанията на въззивния съд за посочване и обосновка на общо и допълнително основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, респ. изискванията на процесуалния закон за това, са били изпълнени от страна на жалбоподателя. В подадената на 18.04.2013 г. – в рамките на преклузивния едноседмичен срок, молба, заведена с вх. № 4513/22.04.2013 г., от страна на жалбоподателя в четири пункта са изведени процесуалноправни въпроси, по отношение на които се поддържа и се излагат аргументи те да са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поддържа се и че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка с молбата е направено и искане за продължаване на срока за посочване на актове на ВКС, в противоречие с които е постановено обжалваното въззивно определение № 561/11.03.2013 г. Въззивният съд не се е произнесъл по това искане. Наред с това, с частната касационна жалба е направено и оплакване за недопустимост на обжалваното определение на въззивния съд, като в молбата с вх. № 4513/22.04.2013 г. се поддържа, че и с оглед на това следва да се допусне касационното обжалване.
При така установените обстоятелства, основателно е становището в разглежданата в настоящото производство частна жалба, че с посочването на правни въпроси (общи основания) и с навеждането и аргументацията на едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК – това по т. 3, е изпълнено изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В тази връзка, съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид, че в правомощията на ВКС е преценката, която следва да се извърши дали жалбоподателят надлежно е формулирал и извел правни въпроси, представляващи общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и дали са налице сочените от него допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и/или т. 3 от ГПК, а също – и преценката дали касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверка процесуалната допустимост на обжалвания акт на въззивния съд, дори и жалбоподателят да не е навел в тази връзка общо и/или допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд следва да извърши проверка единствено дали е налице изложение на такива основания по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Основателно е и становището на жалбоподателя, че преди да върне частната касационна жалба с обжалваното разпореждане от 23.04.2013 г., въззивният съд е следвало да се произнесе по направеното искане за продължаване на срока за посочване на конкретни актове от практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обаче обуславя неправилност, а не процесуална недопустимост на обжалваното разпореждане.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане от 23.04.2013 г., като неправилно, следва да се отмени и делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 63 от ГПК по направеното от жалбоподателя искане за продължаване на срока за посочване на конкретни актове от практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и за по-нататъшно администриране на частната касационна жалба с вх. № 3637/01.04.2013 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 23.04.2013 г., постановено по частно гр. дело № 656/2013 г. на Софийския апелативен съд;
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по реда на чл. 63 от ГПК по направеното с молбата с вх. № 4513/22.04.2013 г. (подадена по пощата на 18.04.2013 г.), искане на жалбоподателя А. М. В. дьо К. за продължаване на срока за посочване на конкретни актове от практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и за по-нататъшно администриране на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 3637/01.04.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.