О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр.София, 29.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5070/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. п. -гр. Смолян против решение № 423/10.07.2008 год. по гр.дело № 451/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което съдът е завишил размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди с 1 000 лева.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, касаещ справедливо обезщетяване, но, нарушавайки изискването вредите да са реално претърпени и доказани от пострадалия, въпрос, решен в противоречие с практиката на касационния съд, цитирана в решения № № 48/04.02.2004 год. по гр.дело № 2041/2002 год. на ІV-то г.о., 1017/15.12.2005 год. по гр.дело № 524/2004 год. на ІV-то г.о. ВКС.
Касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да завиши присъденото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди с още 1 000 лева, въззивният съд е отчел тежестта на същите, изразени в негативните емоции и социален дисконфорт в периода на наказателното преследване, станало достояние на населеното място, в което живее пострадалия, рефлектирало и върху цялото му семейство, все обстоятелства, които не били дооценени от първоинстанционния съд, определил обезщетение, в размер само на 1 000 лева.
По конкретния спор въззивният съд е индивидуализирал понесените от пострадалия неимуществени вреди и е съобразил негативните правни последици върху личността и професионалните му качества на учител, при което обосновал изводите си за дължимия се размер за тяхното обезщетяване, който определил по справедливост. Неоснователен е довода на касатора, че тези изводи противоречат на касационната практика, цитирана в решенията на ВКС, които разглеждат правоотношения, ангажиращи отговорността на държавата по ЗОДОВ, каквото е и спорното, но с приложение на правната норма от същия закон – чл.5, ал.2 ЗОДОВ, създаваща възможност за правоприлагащия съд да намали размера на дължимото се обезщетение, в случаите, когато пострадалия е допринесъл с виновното си поведение за увреждането. Касаторът не е поддържал подобни твърдения в съдебните инстанции и затова решаващият съд не се е произнесъл, относно приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, т.е. не е налице противоречива практика, относно тълкуване и приложение на една и съща правна норма.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не е налице основанието, твърдяно от касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 423 от 10.07.2008 год. по гр.дело № 451/2008 год. на Смолянския окръжен съд, по касационната жалба на О. п. -гр. Смолян, с вх. № 3290/18.07.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: