О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 419 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2095/16.ІІІ.2009 г. на А. за с. к. /по-нататък АСК/, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулта И. Н. , против решение № 55 на Софийския апелативен съд, ТК, от 9.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2335/08 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на А. -настоящ касатор с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „Д” ЕООД-София, както следва: 1. за заплащане на неустойка заради неизпълнение на инвестиционна програма за 2002 г. по договор за приватизационна продажба от 28. ХІІ.1998 г. в размер на сумата 71 477.50 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 11. ХІ.2005 г. и до окончателното й изплащане; 2. за заплащане на сума в размер на 2 844.72 лева – като мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 16.VІІ.2005 г. и до 11. ХІ.2005 г. При този изход на делото във въззивната инстанция АСК е била осъдена да заплати на ответното по исковете й еднолично търговско д-во сума в размер на 3 887.91 лв. – съдебно деловодни разноски.
Оплакванията на касатора АСК са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това и на основание чл. 281, т. 3 ГПК, независимо от наведеният довод за процесуални нарушения, от страна на АСК се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете й срещу „Д” ЕООД-София да бъдат уважени в предявените им по делото размери.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, АСК обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касатора са за произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а именно: доколко неоспореното от страните експертно заключение ”се превръща” в безспорно доказателство по делото.
Ответното по касация „Д” ЕООД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на АСК оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да отхвърли изцяло обективно съединените осъдителни искове на АСК срещу търговеца, САС е приел, въз основа на изслушани по делото заключения на вещи лица, че поетите от ответното д-во задължения по инвестиционната програма за отчетната 2002 г. по процесния приватизационен договор от 28. ХІІ.1998 г. са било надлежно изпълнени и затова нямало основания за начисляване на уговорената неустойка.
Ноторно е, че заключенията на вещи лица от различни области на научното познание са по процесуалното си естество гласни доказателствени средства, допустими по ГПК, по отношение които решаващият съд има правомощието да ги цени съобразно изискването на чл. 12 ГПК, т.е. без да е непременно обвързан от тях, а като ги обсъжда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. На това правомощие кореспондират установените в чл. 201 ГПК процесуални възможности за изслушване на допълнително или на повторно заключение от вещо лице – в зависимост от това до какво се свежда евентуалното оспорване на едно първоначално заключение, депозирано от надлежно назначен по делото експерт /арг. чл. 200, ал. 3 ГПК/. Като се има предвид, че в настоящия случай въззивното производство пред САС се е развило по правилата на сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, то цитираната от касатора изолирана практика на отделен състав на съществувалия до 1996 г. Върховен съд, основаваща се на заключението му, че законодателят не бил предвидил оспорването, като допустимо „процесуално поведение по отношение заключенията на вещите лица”, се явява в очевидно противоречие с разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК и затова изразеното от този с-в на ВС тълкуване на нормативен акт по конкретно дело ще следва да се счита изоставено след влизането в сила на новия ГПК. Отделно от това, когато при обосноваване приложно поле на касационното обжалване се твърди наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, задължение на всеки касатор е да посочи поне две влезли в сила съдебни решения, които по противоположен начин да разрешават релевираният от него процесуалноправен въпрос. В случая обаче, касаторът АСК се позовава на едно единствено решение на състав на ВС: цитираното по-горе Р. № 932/25.ІХ.1991 г. по гр. д. № 699/01 г. на І-во г.о. – обективно негодно да аргументира и евентуалното наличие на първата от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, изтъкнатият от касатора АСК процесуалноправен въпрос, има изцяло хипотетичен характер и е логически non sens, понеже се свежда до питането „е ли безспорно безспорното?” А. едно неоспорено от страните по делото заключение на вещо лице е прието от решаващия съд: като обективно и компетентно, без обаче то да е било надлежно обсъдено от него в съвкупност с целия останал доказателствен материал, събран в хода на процеса в двете инстанции, ще е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а не – процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл /независимо в коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Въобще онова, което е по естеството си отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, не може едновременно да съставлява „произнасяне” – било по материалноправен или по процесуалноправен въпрос.
С оглед всичко изложено не следва в случая да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от АСК решение № 55/9.ІІІ.2009 г., постановено от САС, ТК, по гр. д. № 2335/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 9.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2335/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 250 по описа за 2009 г.