2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 10.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2282 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по две касационни жалби от страните в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, приключило във въззивната инстанция с решение № 92 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 8.ІV.2015 г., постановено по т. дело № 340/2014 г., с което е било признато за установено, че в полза на [фирма]-София срещу ответника И. Р. Р. от [населено място] съществува вземане в общ размер на 26 778.73 евро: съгласно заповед за изпълнение № 353/12.VІІІ.2013 г. и изпълнителен лист от същата датата, издадени по ч. гр. дело № 305/2013 г. по описа на РС-Дряново, а именно:
1./ Главница в размер на 18 200 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК /12.VІІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане;
2./ Просрочени лихви върху редовната главница в размер на 2 770.61 евро, считано от 5.ХІ.2012 г. и до 11.VІ.2013 г.;
3./ Просрочени наказателни лихви за периода 5.ХІІ.2012 г.-11.VІІІ.2013 г. в размер на 1 663.36 евро;
4./ Просрочени преструктурирани лихви в размер на 3 278.73 евро по чл. 1, „в” от подписан Анекс № 4/13.ХІ.2012 г.;
5./ Просрочени преструктурирани лихви в размер на 215.48 евро по чл. 1, „д” от същия Анекс;
6./ Неплатена комисионна за управление на процесния кредит № 68800/31.ІІІ.2010 г. в размер на 650.45 евро.
Със същото въззивно решение, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно кумулативно съединените установителни претенции на банката срещу Р. за: 1./ Главница в размер на 55 310 евро, представляваща разлика между претендирания неин размер от 73 510 евро и уважената негова част от 18 200 евро; 2./ Просрочена наказателна лихва за периода 5.ХІ.2012 г. – 11.VІІІ.2013 г. в размер на 2 045.88 евро, представляваща разлика между претендирания размер от 3 709.24 евро и уважената негова част от 1 663.36 евро; 3./ Остатък от просрочена преструктурирана наказателна лихва в размер на 1 522.96 евро за периода от 6.ІІ.2012 г. – 16.V.2012 г.; 4./ Просрочена преструктурирана лихва в размер на 3278.83 евро за периода 5.VІ.2012 г. – 5.ХІ.2012 г.
Касационната жалба на ищцовата „Р. (България)” ЕАД-София с вх. № 2019/22.V.2015 г. е срещу горепосочената отхвърлителна част на решението на Великотърновския апелативен съд, като единственото оплакване по отношение правилността му, което кредитната институция поддържа, е за постановяването му в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на банката срещу солидарния й длъжник И. Р. от [населено място] да се уважат в предявените по делото техни размери, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК банката касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по четири правни въпроса, както следва:
1./ Съдържа ли постановката на т. 18, предл. 2-ро от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. специални правила/изисквания относно начина, по който трябва да бъде обявена предсрочната изискуемост на длъжника, в частност, съдържат ли се правила/изисквания относно това изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника или начинът, по който е обявена предсрочната изискуемост е въпрос извън предмета на Тълкувателното решение?;
2./ Как (по какъв начин) следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата препоръчано писмо с обратна разписка („известие за доставяне” – бел. на ВКС), материализиращо едностранното изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит, за да е редовно връчването?;
3./ Основателно е ли е да се приеме, че връчването на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост в хипотезата на „непотърсена пратка” може да се счита за редовно връчване, а връчването на трето лице- не?;
4./ Може ли да се направи извод, че при наличие на клауза в договора за кредит със следното /или равнозначно/ съдържание: „всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако … чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до посочените адреси на страните” – предсрочната изискуемост следва да се счита за надлежно обявена ако са спазени само две условия: а.) Банката да е изпратила препоръчано писмо с обратна разписка, материализиращо обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, до адреса на длъжника, посочен в договора за кредит; б.) Удостоверяване от пощенския оператор, че писмото е доставено на посочения адрес?
Първите три правни въпроса били решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК по тълк. дело № 4/2013 г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, както следва: Р. № 283/6.ІV.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 507/09 г.; Р. № 35/7.V.2012 г. на VІ-то г.о. по гр. д. № 1877/2010 г.; Р. № 229/3.І..2014 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 956/2012 г. Съответно четвъртият правен въпрос се решавал противоречиво от съдилищата, което следвало да е видно от съпоставката между последното от цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – от една страна, и съответно три влезли в сила определения на Варненския ОС, както следва: Опр. (без номер и дата) от м. ІХ.2014 г. по ч. т. дело № 1474/2014 г.; Опр. (без номер) от 8.VІІІ.2014 г. по ч. т. дело № 1379/2014 г.; Опр. (без номер и дата) от м. VІІІ на 2014 г. по ч. т. дело № 1463/2014 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. Р. Р. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Търново както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната от банката негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 4 000 лв., съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № 5/25.VІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокирани са доводи, че 4-те, формулирани в изложението на кредитната институция по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси, всъщност се свеждали до това следва ли длъжникът да бъде уведомен „лично” за обявяване на кредита му за предсрочно изискуем, като в това отношение решението на Великотърновския апелативен съд в отхвърлителната си част, атакувана от кредитната институция, било постановено не противоречие, а, напротив – в стриктно съответствие с т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.
Съответно касационната жалба с вх. № 1797/7.V.2015 г. на ответника И. Р. Р. от [населено място], област Г. е срещу онази част от същото въззивно решение, с която обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на „Р. (България)” ЕАД-София са били уважени. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на този съдебен акт на въззивната инстанция, постановен в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, Р. претендира частичното му касиране и постановяване на решение за отхвърлянето на тези претенции изцяло, ведно с присъждане на всички направени от него по водене на делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Р. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната от него част от решението въззивната инстанция се е произнесла по един материалноправен и един процесуалноправен въпрос, както следва:
1./ Дали в производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, следва „да се присъдят” изискуемите и неплатени вноски по кредита, които не са отразени в извлечението от счетоводните книги на банката?;
2./ Допустимо ли е да бъде изменена заявената искова претенция с подаване на въззивната жалба?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, всяка една от тези две касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцовата [фирма]:
За да отхвърли частично обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на кредитната институция, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу ответника И. Р. Р. от [населено място], Великотърновският апелативен съд е приел – въз основа на данните по делото, че не е настъпила изискуемост „на цялото” задължение по договора за кредит, тъй като тази предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена пред длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, щом писмото, съдържащо изявлението на кредитната институция в този смисъл, се е оказало получено от трето /нямащо задължението за предаване/ лице, а не от адресата длъжник, а също и че в процесния случай не се касае за „непотърсена” пощенска пратка по смисъла на допълнителната клауза на чл. 11.1 от договора за банков кредит № 68800/31.ІІІ.2010 г.
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Това разяснение в случая налага констатацията, че формулираните от банката касатор правни въпроси с поредни номера 3 и 4 в изложението към жалбата й се отнася изцяло до правилността на атакуваната от нея отхвърлителна част от въззивното решение и следователно обективно не са такива, които да са били включени в произнасянето на Великотърновския апелативен съд по предмета на спора, имащо значение за изхода по конкретното дело. Специално що се отнася да последния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК /с пор. № 4/ и предвид задължителната постановка по т. 3 от горното тълкувателно решение, ще следва да се отбележи, че обективно не е възможно да има противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, когато съществува задължителна практика на ВКС, обективирана включително и в постановено по реда на чл. 290 ГПК негово решение.
В заключение, досежно първия от релевираните в изложението на банката по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси, ще следва да се отбележи, че той е с изцяло хипотетичен характер: не е бил включен в предмета на спора по делото и затова не е от естество да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за частичното отхвърляне на предявените от кредитната институция по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове. Напротив, този въпрос представлява единствено искане за допълнително тълкуване на постановка в тълкувателно решение на ВКС.
2. По касационната жалбата на ответника в пр-вото по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК И. Р. Р. от [населено място]:
За да уважи обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на кредитната институция до размер на 26 778.73 евро, отхвърляйки ги за разликата до пълния им размер от 85 657.57 евро, въззивната инстанция е приела, че предмет на всяка претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е установяване съществуването на вземане в целия му размер, но няма пречка съдът да прецени, предвид събраните по делото доказателства, че само част от него е изискуемо „към датата на постановяване на съдебното решение”. С оглед на това, като неоснователни, са били преценявани от Великотърновския апелативен съд възраженията на Р., че искането на банката във въззивното пр-во за установяване на част от онова нейно вземане, чието съществуване е било претендирано в заповедното пр-во по чл. 417 ГПК, както и в това по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в първата инстанция, представлявало по съществото си недопустимо изменение на исковата претенция. Следователно и по двата релевирани от касатора Р. в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, ще следва да се констатира, че атакуваното в неговата установителна част въззивно решение е било постановено в точно съответствие с т. 9 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. Щом това е така, в случая се налага извод, че не са налице хипотезите по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение на тази част от решението на Великотърновския апелативен съд.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК разноските ще следва да останат в тежест на всяка една от страните по делото така, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 8.ІV.2015 г., постановено по т. дело № 340/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2282 по описа за 2015 г.